"Ален Делон, моят приятел, е хищник, едно от онези прекрасни и неукротими животни, които са на път да изчезнат", пише Бриджит Бардо в предговора на книгата за жените в живота на достолепно привлекателния актьор.
Освен разкази за любовните му романси, "Делон: Жените в живота ми" съдържа над 200 черно-бели снимки, избрани лично от него и придружени от по френски изящните му деликатни коментари.
"Заради жените винаги исках да съм най-големият, най-красивият, най-силният", казва самият актьор, който досега винаги е отказвал да разкрива подробности за личния си живот.
В книгата той разказва и за отношенията с майка си, които прекратява, защото като малък е бил даден за отглеждане в чуждо семейство. Делон е расъл в двора на затвор, виждайки целия живот зад решетките отблизо. "Аз съм родом отникъде", обяснява актьорът за детството си.
Централно място в книгата е отделено на Роми Шнайдер, с която той има връзка няколко години. "Споменът, който запазих от нея, е усмивката й", пише Делон. "Усмивката на една сияеща Роми, която я осветяваше, променяше я. Това беше усмивката на душата й".
В книгата са поместени фотоси на двамата в имението им и на снимачната площадка, сред които и известни снимки от работата по филма "Басейнът" - през 1968 г. (тогава Шнайдер вече е омъжена за Хари Майен, а Делон, който се жени пръв - за Натали Бертели, която ражда сина му Антъни). Двамата са смятани за най-красивата европейска кинодвойка
Няколко години преди това обаче - през 1964 г., идва разривът между двамата. С писмо: "Сбогом! Връщам ти свободата и ти оставям сърцето си!" Делон разваля продължилия пет години годеж. По-късно майката на Шнайдер - Магда, директно го обвинява в мемоарите си за това, че е "прекършил" живота на дъщеря й, твърдейки, че след връзката с него Роми никога вече не е била щастлива.
Едва когато тя е на ръба на гибелта и вече злоупотребява с транквиланти от скръб (вторият й съпруг - режисьорът Давид Бизиани се е самоубил, а синът й е загинал в катастрофа с мотоциклет), Делон се оказва до бившата си любима - вече като приятел. След години той споделя за нея с тъга, че "е била любовта на живота му".
Сериозно място в книгата е посветено и на певицата Далида, с която Делон се запознава през 1956 г. в Париж и с която има връзка през 1963 г. в Рим. Освен нея и Натали Бертели, в книгата са и актрисата Мирей Дарк, с която живее заедно 15 години, и разбира се, Розали ван Бремен, майка на втория му син Ален-Фабиен и дъщеря му Анушка. За нея 75-годишният Делон казва, че е "най-красивата жена в живота му". Двамата се разделиха през 2002 г.
"Зад човека, чието присъствие залива всичко, което го заобикаля като "цунами", се крие "изключително крехък мъж, една тайна нежност, преливаща от любов", пише още в предговора Бардо. Докато Делон винаги е обяснявал краха на връзките си със своя "противен раздразнителен характер" и трудната си младост.
В редица интервюта той е споделял, че в училище се е чувствал като "злобен, нервен таралеж", винаги готов да прибегне към жестокост. В онези години Делон се е славил като неукротим хулиган и неведнъж е изключван от много училища. По-късно става ясно, че е имал сериозни проблеми с втория си баща, който го е пребивал. Собственият му го изоставя, когато той е 4-годишен.
Делон никога не е бил ангел, както личи от откровенията, които понякога си позволява: "Нараних прекалено много хора през живота си. Бях прекалено егоцентричен, прекалено концентриран върху себе си и върху желанието си да доминирам."
Въпреки това жените, както и преди, се изкушават да падат в обятията на 75-годишния Делон, а мъжете мечтаят да си поговорят с него "по мъжки".
Интервютата му продължават да бъдат сензация, в Интернет както и преди филмите му се обсъждат бурно. И макар да е позагубил някогашния си блясък, "леденият киноангел" е посрещан от пълни зали с почитатели. За цяло поколение той се е превърнал в уникално въплъщение на съвременността.
Героите на Делон се превръщат в квинтесенция на XX век - жесток, двойствен, стремително развиващ се - и циничен. А за най-големите му поклонници тайната на успеха му е очевидна - той умее да изкаже с поглед толкова, колкото не е в състояние да предаде и най-сполучливият диалог.
