Невъзпитанието днес е станало норма и вече дори не ни прави лошо впечатление. Даже никакво впечатление не ни прави.
Вървиш си по улицата, а срещу теб крачи някой, злобно втренчил се в междувеждието ти, и набира скорост, да не би по погрешка да направи половин крачка встрани и да се разминете по живо, по здраво.
Подскачаш припряно в последния момент, за да избегнеш челния сблъсък, но не си спасен - на ъгъла друг гражданин се раздира в нарочна кашлица и самоотвержено се изплюва в краката ти. Когато влезеш в магазин или бензиностанция, суеверно можеш да обърнеш предмет, в случай, че те поздравят.
"Добър ден" за работещите в държавната администрация е особено трудно за изговаряне словосъчетание. Там също така за усмивка ги бият по присъствен списък, а за проявена любезност им удържат от заплатата.
За "вълшебните" думи като "моля", "благодаря" и "извинете" да не говоря - те скоро ще станат архаизми и децата ще ги изучават заедно със "сполай ти", "пардон" и "ще прощавате" като част от фолклора и възрожденската лексика.
Днес да си възпитан е ясно отличаващ се белег - нещо като да си с три крака или две глави примерно.
И ако имате нещастната участ да са Ви възпитавали добре като малки или необмислено сте приели съдбата да се самообразовате, да учите и да имате добри обноски, вероятно често ще се чувствате като аутсайдер.
Ето защо Ви представям пет основни причини, които да ви мотивират да вярвате, че възпитанието не носи само порицание, присмех и обществена самота.
Веднага ще се откроите
Сега си представете, че на фона на всичко описано в началото на този текст Вие сте един възпитан човек! И не само отстъпвате тротоара на човекобизоните, за да могат устремени към нищото да минат покрай Вас, ами поздравявате, извинявате се и благодарите!
Представете си само как в метрото заставате отстрани на вратите на вагоните, за да могат другите да излязат спокойно или пък как се подреждате вдясно на ескалатора, за да освободите пътеката на бързащите.
Или още по-смущаващо - в пълен автобус ставате, за да отстъпите мястото си на възрастна дама, майка с дете, бременна или човек с бастун.
Само визуализирайте евентуалното изумление по хорските лица, ако приберете "кексчето" на кучето си в парка, хвърлите фаса от цигарата си в кошчето, не говорите високо, не люпите семки под пейката и не пикаете по градските ъгли и сами ще се убедите - Вие вече не сте един от тълпата! Вие се откроявате!
Хората ще помнят какво казвате
Едно е да кажеш "Това е адски тъпа идея", съвсем друго - "Смятам, че представената идея би била по-успешна, ако се обмисли по-добре". Ако се изразите като нормален, съвременен невъзпитаник, мнението Ви ще потъне в общия хейтърски езиков фон, просто защото всички днес говорят така. А като ползвате богатството на езика и някои постепенно загубващи се негови граматически характеристики като условното наклонение например, няма как да не блеснете.
В случай, че Ви е трудно да се изказвате по този начин, започнете с елементарно упражнение - вместо с две или три прости изречения, опитайте да дадете една и съща информация с едно сложно. Така вместо да кажете "Аз обичам бял хляб. Харесвам и ракия.", кажете "Аз обичам бял хляб и ми харесва да пия ракия". Гарантирам, че моментално всички ще запомнят какво ядете и пиете, а витиеватият Ви език ще ги остави безмълвни.
Ще станете знаменитост
На първо време, ако сте възпитан човек, може да Ви се присмиват. Но Вие не се отчайвайте - трябва постоянство, за да могат невъзпитаните да усвоят различието Ви и да не Ви гледат подозрително, въпреки него. Не им се сърдете - те не познават хора като Вас и затова ще им се сторите опасен.
Твърде вероятно е и отначало да не могат да дефинират страха си от Вашата различност като реална заплаха, но Вие ще разберете за него по това, че със сигурност ще Ви измислят прякор. И той ще е свързан с нещо физически неприятно - например ще Ви нарекат Мазния, Лигавия или Лепкавата.
Имам един познат, на когото само защото винаги пожелаваше на всички “Приятен ден!”, в квартала му викаха Митко Байгънчето. След като веднъж се примирите с прякора си и оставите невъзпитаните да свикнат с Вас, съвсем реално е да се превърнете в местна знаменитост.
Вашата популярност ще се засилва, защото невъзпитаните така или иначе трудно ще разбират какво казвате, а това за тях е повод да изпитват и все по-силно уважение към Вас.
Имате пък към политическа кариера
Всъщност това е логичното продължение на предната точка. Веднъж като шашардисате невъзпитаната маса с нещо, което тя не разбира, но й дращи по честолюбието да си признае, пътят към политическата кариера за Вас е асфалтиран. В този момент обаче е важно в никакъв случай да не се поддавате на една основна грешка, която правят други възпитани хора - да се съпоставят с по-интелигентни или по-възпитани от тях.
Направите ли го, това може рязко и непоправиmо да Ви накара да загубите самочувствие и цялото усилие да проявявате елементарно възпитание да се окаже ненужно. Но тъй като интелигентните и възпитани хора са все по-малко на брой, възможността точно те да Ви сринат възхода е нищожна.
Имайте предвид още нещо важно - ако вече имате политическа кариера, спирате с възпитанието! Прекаленият светец и Богу не е драг, пък какво остава за възпитан политик - народу.
Доказвате, че и от възпитание човек може да се храни
Ако не Ви се занимава с политика, възпитанието може да Ви донесе и други дивиденти. Например в момента, в който масово се разчуе, че сте по-различен от останалите по поведение, към Вас ще завалят покани за участие в риалити формати. Те целят да докажат едно - че да си възпитан не е хубаво.
Ще ви кандардисват да сте част от "Фермата", където да подложат добрите Ви обноски на селски предизвикателства. Ще Ви канят в кулинарни предавания, където само Вие ще знаете как се ползват нож и вилица и с това ще предизвиквате гнева на хранещите се с ръце и мляскащите с уста. Със сигурност ще сте и сред отбрания елит, който да се представи във "Вип брадър", защото пък там е идеалното място публично да бъде показано как и у най-възпитания човек дреме един обикновен, долен, необразован маргинал, който само "са прай на голям'та работа".
Тук е моментът да осъзнаете, че всъщност сте мисионер. Защото най-вероятно ще сте единственият възпитан човек, който все пак е станал публично известен и може да се издържа от това. Което от своя страна ще даде смелост и на другите малко останали възпитани да смятат, че в днешното общество възпитанието им може и да е качество, не само недостатък. Както се казва, сред слепите едноокият е цар. Защо това да не може да се каже и за възпитания сред невъзпитаните?!
В края на този текст държа да отбележа, че като автор се обръщам към читателската аудитория официално и затова използвам учтивата форма Вие, изписана с главна буква и за второ лице, множествено чисто. Така е редно според правилата на българския правопис. Извинявам се за безпокойството на тези, които не знаеха този факт.
