Моногамната, романтична любов - или казано по-прозаично групирането по двойки - може би е еволюирала при сексуална революция, която е поставила основите на модерното семейство.
Поне така твърди нов интригуващ математически модел.*
Учените отдавна се чудят защо - за разлика от нашите практикуващи безразборен секс маймуноподобни прародители - хората са развили силни връзки в двойка с конкретни партньори. Смята се, че някога предтечите на хората са се придържали към присъщите за шимпанзетата навици на сексуално поведение и отглеждане на потомство, в което силните "алфа-мъжкари" свободно са се чифтосвали с женски по техен избор, след което са оставяли на тях отглеждането на децата. Така че изниква въпросът - как сме стигнали от това до сегашното моногамно семейство от двама родители?
"Хората обсъждат начини, по които се е случил преходът от промискуитет към изграждане на двойки, като има различни сценарии", казва авторът на изследването Сергей Гаврилец, професор по екология, еволюционна биология и математика в университета на Тенеси в Ноксвил. "Това, което аз направих, е да покажа математически, че някои от тези сценарии са по-вероятни от другите."
Бунтът на потиснатите мъжкари ниско в йерархията е довел до еволюционна промяна
Изследването на Гаврилец твърди, че се е случила сексуална революция, предвождана от намиращите се ниско в йерархията мъжки и верните женски. Мъжете ниско в йерархията, които не са се надявали физически да надделеят над доминантните членове на своите групи, вместо това са започнали да осигуряват допълнителна храна на определени жени, за да спечелят сексуалните им предпочитания. Въпросните пра-жени са отвърнали на това, оставайки верни на своите изкарващи прехраната мъже. Тази промяна в поведението е отдала предпочитание за успешна репродукция на тези моногамни двойки - изграждането на двойки е осигурявало по-голяма вероятност техните деца, отглеждането на които е изисквало много усилия, да оцелеят - в крайна сметка принуждавайки човечеството да изостави системата на безразборно чифтосване, доминирано от алфа- и бета-мъжкарите.
Гаврилец твърди, че мъжките в придържащите се към промискуитет йерархични видове са изправени пред дилема, тъй като алфа- и бета-мъжкарите като цяло получават почти всичкото чифтосване. Намиращите се по-надолу в йерархията имат два избора: или да си пробият път до върха и да спечелят възможност за възпроизводство, или да търсят начини да победят системата. "Те могат да вложат усилия в постигането на доминантен статус. Ако го правят, те ще имат повече възможности за чифтосване и по-голямо потомство," казва Гаврилец. "От друга страна, те могат да направят и нещо друго - могат да опитат да повишат пряко шансовете за оцеляване на собственото им потомство - и това също би повишило потенциала за по-голям брой оцелели потомци."
Покровителстването и обезпечаването на дадена жена е давало осезаеми плюсове
Един от начините, по които мъжете биха могли да направят това, е като просто покровителстват определена жена и гарантират, че други мъже няма да могат да се чифтосват с нея. Или биха могли да разменят храна за секс с разнообразни женски, в нещо като ранна версия на проституцията.
Като алтернатива, мъжът би могъл да осигурява ексклузивно допълнителна храна на конкретна жена, по този начин получавайки по-голяма вероятност да се чифтосва с нея и помагайки на нея и потомството й да оцелеят чрез повече храна. "За мъжете има двойна изгода. Първо е непосредствената полза на по-честото чифтосване. Разполагането с повече храна също така увеличава женската плодовитост и понижава интервала между ражданията, така че мъжът да може да има повече деца през по-малки паузи," пояснява Гаврилец.
Друга стратегия за мъжете би могла да е помагане пряко с децата - без значение дали те са тяхното потомство или не. Помагайки на всички майки в групата да отглеждат децата си, мъжките спомагат за повишаването на шансовете за оцеляване на потомците, включително и на тези, на които те са бащи.
Революцията е могла да се случи само при един от тези варианти - "бунтът на слабите"
В математическите модели на Гаврилец, единственият сценарий, който е откланял хората от промискуитетът е този, в който мъжете - тези ниско в йерархията, ако бъдем точни - обезпечават една жена. (За щастие, любовта не изглежда да се корени в най-старата професия.) "Това, което се случва, е че за мъжете в основата на йерархията, които са слаби или малки на ръст и никога не биха имали шанса да победят в надпреварата, обезпечаването на партньора става много ценен вариант", твърди Гаврилец. "Те започват първо да обезпечават жените, след което жените си изграждат предпочитание към това обезпечаване, и оттам започва целият процес на паралелна еволюция на мъжкото обезпечаване и женската вярност."
С други думи, когато жените са започнали да предпочитат мъже, които им осигуряват малко повече, дори ако те не са най-големите или най-силните, тези мъже са започнали да предпочитат жените, които са верни, и този процес в крайна сметка е изградил връзката между тях като двойка.
И мъжкият, и женският избор е задействал еволюцията. "Женската вярност нараства в резултат на мъжете, избиращи по-верни жени, а мъжкото обезпечаване нараства, тъй като жените избират по-добре обезпечаващите - и двете страни еволюират по взаимоизгоден начин".
Гаврилец казва, че не са много хората, съзнаващи, че най-важната сексуална революция за нашия вид вероятно се е случила преди няколко милиона години. "Тази революция е била постигната от масите на мъже ниско в йерархията, наравно с жените, директно срещу елита на алфа-мъжкарите, така че понятието за "революция" е абсолютно уместно."
* Изследването е публикувано в изданието "Proceedings of the National Academy of Sciences".
