Мъжете, които се оплакват от жени

Запознавате се с нас, излизаме на срещи, след което ни ставате съпруги. И някъде по пътя може би изглежда, че ни обичате точно такива, каквито сме, ала рядко се случва така. Жените виждат потенциал. Виждат неошлайфани диаманти, които трябва да усъвършенстват. Това ни подлудява.

Не искаме да се променяме. Вече сме си избрали колата, прическата, приятелите, дома и хобитата, защото така ни харесва. Фактът, че си мислите, "ако можеше само той да бъде по-..." е дълбоко притеснителна мисъл.

По-плашеща от нея е единствено идеята, че това поведение е толкова общоприето, че и дори да не сте от типа жени, които искат да променят, ние очакваме, че сте от тях, нo само изчаквате подходящия момент. 

1. Очакванията ви се оформят от романтичните комедии и са твърде високи

Холивуд отвръща на удара. Повечето жени съзнават на едно интелектуално равнище, че мъжът им никога няма да бъде (като) Джордж Клуни или Брад Пит, ала дълбоко в сърцето си мечтаят за това.

В главите им е наливана фантазията за романтика и страст толкова дълго, че когато една ИСТИНСКА любов им препречи пътя и забележи, че гумите на колата им са износени, затова подарява нови, те дори не забелязват.

2. Винаги гледате напред 

Жените винаги мислят за следващата голяма стъпка в живота си, докато мъжете предпочитат да мислят за следващото голямо похапване. Определено една част от това се дължи на биологията. Една 34-годишна необвързана жена, която иска деца, наистина трябва да мисли за бъдещето. Трябва да мисли за това как ще си намери добър партньор, къде ще заживеят с него и дали има достатъчно място за бебето там.

Един 34-годишен мъж има далеч по-малък интерес да планира или да се движи към някаква бъдеща житейска цел. Тази разлика в приоритетите често кара жените да скачат от един партньор на друг твърде бързо. Жените винаги се стремят към отговори на въпросите: "Какво сме ние?", "Вече обвързани ли сме?", "Дали ще се оженим?" и това създава впечатлението, че от притеснения за бъдещето те не могат да се насладят на "тук и сега".  

3. Гледате на емоциите си като на оръжие

Не го правите нарочно. Предполагам, че не сте виновни за това, че започвате да плачете по средата на важен разговор за бъдещето на нашата връзка, но със сигурност разбирате, че това ви действие ни възпрепятства да разрешим проблема по логичен начин. На практика вие сте изиграли ключовата си карта.

От този момент нататък, ако продължим да защитаваме гледната си точка, значи сме тирани. А ако се предадем, сме твърде слаби.

4. Обичате да критикувате 

Опитвам се да избегна думата "мрънкате", ала сякаш има някакъв вътрешен механизъм, който прави жените предразположени към критики, по същия начин, по който мъжете са предразположени да търсят своето мъжко леговище. Това е почти клише - съпругата, която се оплаква и изисква, и съпругът, който просто иска да го оставят на мира, за да гледа телевизия или да тренира в гаража.

5. Правите се на срамежливки

Ако ни харесвате, покажете ни го. Ако не - оставете ни да си тръгнем. Играта, в която се правите, че не ви пука и тайно се надявате, че ще продължим да ви преследваме, е само за тийнейджъри.

Мислите, че на мъжете им харесва преследването? Може би. Мислите, че ни харесва да се чудим дали не си губим времето? Ни най-малко.

6. Концентрирате се върху това, за което си мислим, вместо върху това, което правим 

Питате ни "Какво си мислиш?" и ние отговаряме "Нищо". Решавате, че това вероятно е лъжа и че не желаем да разговаряме с вас. Проблемът е, че ни задавате грешния въпрос. Ние сме ориентирани към действието. Ако искате да разберете какво си мислим, просто наблюдавайте това, което правим.

Ако се прибираме късно всяка вечер, значи не ни е комфортно да си седим вкъщи. Ако не ни се прави секс, значи вероятно сме стресирани.

Не ви се обаждаме, дори и да сме казали "Обичам те"? Значи не ви обичаме. Можете да си спестите нелепите въпроси, ако забележите промяна в поведението ни. Едва тогава става сигурно, че има нещо, за което трябва да поговорим. 

7. Не разбирате и/или не харесвате нашата нужда от време, в което да сме сами

Тя често се изразява в нашето предпочитание към определени хобита. Да речем, че даден мъж харесва голфа и играе от години. Обаче веднага щом се обвърже, жената започва да му мрънка за това колко много време прекарва, играейки голф. Тя ревнува от това хоби.

Разбира се, ако наистина го обича, тя ще разбере, че той се НУЖДАЕ от това време на игрището за голф. Това е неговата страст, неговото избавление. Без него, той ще изгори от притеснения и тревоги за малките и незначителни неща в живота. Защо жените се занимават с мъже, чийто хобита не харесват? Вижте точката "Виждате ни като проекти, които можете да "поправите".

8. Използвате двойните стандарти в своя полза

По тази точка бих могъл да напиша цял роман. Класическият пример тук е плащането на сметката при първата среща. Ако предложите да си разделим сметката и се съгласим с това, ни обвинявате след това.

Ама вие сериозно ли?! Държите да се наложите във всички важни решения по отношение на връзката ни, а когато ви изведем навън и попитаме "Какво ти се прави тази вечер?", се дразните, че не поемаме контрол над нещата. Всички тези странни и необясними правила ни затрудняват изключително много при вземането на правилното (според вас) решение. 

9. Искате да се променим, но когато го направим, преставате да ни уважавате  

Това е интересен феномен. Когато един мъж и една жена се съберат заедно е много вероятно той да има някакви хобита, навици или тенденции, които тя не харесва. Имам един приятел, който се ожени за жена, която не се кефеше на това, че той свири в рок банда. Тя се чувстваше застрашена от вниманието, което той получаваше, докато се радваше на това свое хоби - и му каза, че й се иска той да напусне групата.

Понеже той я обичаше, се съгласи да го направи. След няколко месеца тази жена споделяше пред приятелките си, че е по-малко привлечена от него, защото е напуснал бандата и е направил точно това, което тя е поискала от него. Това е един много конкретен пример - обаче отразява цялостен проблем.

Очевидно е, че мъжът е редно да прави това, което му се струва правилно, но ние се опитваме да се нагаждаме - и е вбесяващо да използвате това срещу нас.