Като за град с около 42 000 жители в края на Европа, норвежкият Будьо е доста известен.
Общо с околните села общината наброява около 53 000 души, което провокира сравнения с капацитета на голям футболен стадион. Например този на Манчестър Сити, който би могъл да побере цялото население на далечната община в северната норвежка област Нурлан.
Макар че именно благодарение на популярността на Цар Футбол и успехите на местния клуб Будьо/Глимт милиони фенове в Европа са наясно със съществуването на града, Будьо е известен на още една група хора.
Това са феновете на пътешествията. Ежегодно хиляди от тях се стичат към Будьо, но не за да го посетят и разгледат, а за да го подминат.
Защото още преди местният футболен клуб да запише някои гръмки победи, Будьо беше известен като вратата към островите Лофотен - едно от най-посещаваните и най-фотогенични места в Норвегия.
••• В последно време това е другият туристически хит в страната:
И съответно - и като едно от най-подценяваните от посетителите места в страната, защото обичайно се използва за транзит. Директни полети от Осло до някое от летищата в Лофотен има само през лятото, а през останалото време се налага прекачване в Будьо.
От града има и фериботна връзка с островите - също често използван вариант за достигане до архипелага.
Всъщност като за Норвегия Будьо съвсем не е толкова малък. Като население е на около 20-то място, но е вторият по големина в Северна Норвегия - след Тромсьо, и е административен център на огромната област Нурлан. С площ от около 38 000 кв. км. тя е по-голяма от Белгия.
Будьо се намира на насеченото от фиорди северно крайбрежие на Норвегия, малко над полярния кръг и на около 100 км от изключително популярния архипелаг на Лофотенските острови.
Заради местоположението си е не просто отправна точка за Лофотен, но и важен транспортен и военен хъб в тази част на страната.
За Будьо се шегуват, че там можеш да правиш само две неща - да живееш и да умреш. Шегата произтича от името на града - Bodø, тъй като на норвежки bo е живея, а dø - умирам.
Името на града всъщност идва от старонорвежко название на местността, където се намира, но шеговитият каламбур е доста сполучлив за място, известно извън Норвегия основно като транзитната точка преди Лофотен или с негостоприемен стадион.
На фона на далеч по-впечатляващи градове като Берген, Олесун, Ставангер и отсрещните идилични селца в Лофотен, Будьо няма с какво чак толкова да се похвали. Архитектурата е нова - градът е почти разрушен по време на Втората световна война, и не може да се блесне с класически instagrammable стар град с дървени къщички.
Има няколко музея - включително на авиацията, катедрала с твърде съвременен вид и пристанище, и горе-долу с това се изчерпват градските забележителности.
Но тъй като сме в Норвегия, основната забележителност на Будьо е извън града - природата.
И точно защото сме на прага на Лофотен, има още едно, все по-ценено в днешно време достойнство - няма тълпи от селфи туристи. В и около града можеш да видиш и усетиш по далеч по-автентичен начин северната част на скандинавската страна и Арктика.
Градът и околностите му предлагат подобни гледки като отсрещните Лофотенови острови, макар че липсва уау моментът с високите, остри планини на архипелага, които изникват от морето и изглеждат като пощенски картички.
Но географската ширина е кажи-речи същата, с присъщото ѝ среднощно слънце и несекващ ден през лятото и Северно сияние през зимата. Морето е същото, със скалисто крайбрежие, пясъчни плажове и водна шир.
Има и бонус. Тъй като е малко над Арктическия кръг, в Будьо няма истинска полярна нощ без никакъв изгрев. Дори и по време на зимното слънцестоене, слънцето се показва, макар и за малко.
На половин час с кола от града се намира Салтстраумен - най-силното приливно течение на света.
То се формира в тесен проток от около 150 метра между два фиорда, единият от които в близост до откритото море. При смяната на прилив и отлив огромни количества вода минават през тесния проток и се образуват мощни, кипящи водовъртежи, а скоростта на течението стига до 40 км/ч.
Освен от брега спектакълът на течението може да се наблюдава и от впечатляващ мост над протока. Предлагат се и турове с лодка в самата вода.
На около 40 минути на север, на крайбрежието, се намира страхотно място за снимки - историческото селище Шерингьой.
Има запазени стари постройки, гледки към открито море и съм архипелаг. Мястото е било важен център за търговията с риба и е съхранено почти като музей на открито.
Наоколо има бели плажове, открито ниско крайбрежие и страхотна светлина, характерна за районите на север от Полярния кръг.
Около Будьо има и варианти за разходки и преходи - по плажовете или към хълма над града - Кайсерварден. Не е особено висок - 360 метра, но достатъчно, за да открива страхотни гледки чак до островите на Лофотен.
Не изглежда като Рейне и Хамной - прочутите селища в Лофотен, чиито червени къщички на фона на драматичните планини и морето иска да снима всеки. Но пък е спокойно, сурово и истинско.
И си заслужава да останеш за една или две нощувки на път за Лофотен. Или за отдих след туристическия привкус на архипелага.
Или пък за някой мач. Феновете на Манчестър Сити например си тръгнаха разочаровани от Будьо през седмицата, но пък получиха поне малка компенсация - Северно сияние над града преди мача.
••• Ако решите да опознаете района с кола, имайте едно наум:
