Наричат този град "Париж на Севера", което - ако се приеме твърде буквално - може да е доста подвеждащо.
Тромсьо, най-големият град в Северна Норвегия, може да се похвали с още доста "най" и специфична, по арктически бохемска атмосфера, но още преди кацането става ясно, че това не е Париж. Което е прекрасно.
Когато самолетът започне да се спуска, за да заходи към летището на Тромсьо, от двете му страни се извисяват планини, а отдолу се ширва фиорд. Още на този етап е видно как град, който се намира на 300 километра северно от полярния кръг, може да привлича толкова много живот - и за постоянно, и за кратко. И да изглежда като никой друг.
Основната част на Тромсьо е разположена на остров, закътан сред заобикалящите го безброй по-високи планини, острови и фиорди - типичен за бреговата линия на Норвегия, насечен от отдавна стопилите се ледници пейзаж.
Това, както и близостта с Атлантика и достигащия чак дотук Гълфстрийм, означават специфичен, значително по-мек климат през зимата, отколкото в повечето останали места на подобна географска ширина.
Т.е. ако в централната част на Тромсьо е минус 1-2 градуса, само на 50-60 км. навътре, към по-големите планински масиви, в долините и основната част от сушата, ще е минус 10, или по-зле.
Нещо, в което повечето туристи се убеждават бързо, когато се впуснат в търсене на Северното сияние - една от основните забележителности на Тромсьо. За да имаш най-голям шанс да видиш aurora, трябва да избягаш от светлинното замърсяване на града и да потърсиш чисто небе без облаци. А това обикновено те води там, където е наистина кучи студ - или поне по нашите, южняшки стандарти.
Статистиката казва, че средната температура през зимата тук е минус 4 градуса. Освен това градът е дом на най-северния университет в света и има най-много ресторанти на глава от населението в цяла Норвегия, както и дълъг списък с фестивали - филмови, на Северното сияние, културни, спортни, надпревари със северни елени и какво ли още не.
С други думи - тук кипи неподозиран за Арктика живот, особено ако добавим и тълпите туристи, които се стичат към Тромсьо и зиме, и лете, и пълнят улиците на кокетния, изпъстрен с дървени къщи и светлини център на града.
Какво толкова правят тези туристи почти на края на света, освен че искат да видят Северното сияние? И то на място, което е толкова на север, че не вижда слънце от края на ноември до средата на януари.
Докосват се до Арктика в пълния ѝ набор, който може да предложи Норвегия, а и вероятно която и да било друга северна страна.
Тук туристите могат да се порадват на комбинация от леко екстремни преживявания с комфорта на уредено и гостоприемно населено място, да усетят полярния студ навън и след това блажено да се стоплят с горещ шоколад, да се насладят на арктическата пустош и природа, но от уютен, красив и жив град.
Докато сме още на темата за полярната нощ - по това време на годината в Тромсьо не изгрява слънце, но има светлина, или за да сме съвсем точни - сумрак. Представлява синкав здрач, който озарява небето, отразява се в снега по околните планини, и изглежда магично.
Изобщо гледките от това място на сурова природа, която съчетава надвиснали върхове и водата от фиорди или морето, са великолепни и са навсякъде, където и да идеш в Тромсьо и региона.
Може би най-известната от тях се ширва от една от планините срещу централната част и пристанището на града - Флоя. Издига се на 670 метра над морското равнище, което не е много, но да не забравяме, че тръгваме точно от него - всъщност по мост се прекосява фиорд и се стига до основната сухоземна територия на Норвегия.
До панорамната гледка е възможно да се стигне и с лифт, но човек може и да се изкачи пеша, което си е добра идея за сгряване - нагоре студът става далеч по-осезаем.
Не просто гледката е великолепна - изкачването на планина, карането на ски или дори колело през зимата, е нещо, което норвежците, включително и тези в Тромсьо, правят постоянно. Те посвещават доста от свободното си време на физическа активност на открито - небезизвестното friluftsliv, живот на открит въздух. За нас да видим как го правят пък е част от туристическото преживяване.
Това например може да стане и с далеч по-кратка разходка в парка в централната, най-висока част на острова на Тромсьо. Там има езеро и трасе за ски бягане, което местните използват по всяко време и доста масово.
Туристите могат също да се възползват от ски под наем или дори от уроци как се карат "писалки". Или поне да видят с очите си, че норвежците не се раждат на ски, както гласи клишето - просто ги учат още от детската ясла, ако съдим по малчуганите по пистата.
Самото езеро - Прествана, и околният парк, са и място, откъдето може да се наблюдава Северното сияние.
Да, ако човек има късмет, то може да се появи и над самия град, и в тези случаи всеки, който иска да го види по-добре, отива в парка, където светлините са по-слаби.
Или до южния плаж, край залива Телеграф, където гледката е за цял живот.
Но aurora и късметът да я видим са нещо капризно, а този северен град има още доста гарантирани преживявания, типични за Арктика.
Едно от тях са кучешките впрягове - и не просто някой да те повози - има турове, които дават възможност на хората да карат сами впряг с хъскита из долини, езера и арктическата пустош край Тромсьо. Не е чак толкова лесно, което го прави и още по-интересно и привлекателно.
Друг вариант са по-ниските скорости - впряг със северни елени, или още по-хубаво - запознаване с културата и традициите на коренното население на тази част на света - саами, и техните елени.
Можеш да храниш животните, да се разходиш сред стадото, а след това, край огъня в юртата хората, които се грижат за животните, да попеят йойкове - специфичните песнопения на саами, които те ползват за общуване и с които описват околния свят.
Животинският свят е представен и от още по-величествени същества - косатките и гърбатите китове, които мигрират в тази част на Атлантика през зимата.
Те навлизат във фиордите на север от Тромсьо от ноември до края на януари и по това време са сред основните атракции.
Пътуването с кораб по фиордите сред заснежения пейзаж и сивото море само по себе си е преживяване, което в по-открити води може да приеме и малко по-драматичен характер, но обикновено когато зърнат косатките и омагьосващия им танц във водата, хората забравят за симптомите на морска болест.
A след като съберат доста северен вятър и вълнение, се връщат в уютния, гостоприемен, осветен град.
Не, Тромсьо не прилича на Париж. Но определено е столица и сърце - на Арктика.
