"Ако преди 30 години ми бяхте казали, че ще стана известен със записването на пародийни албуми, щях да се изсмея. А ако бяхте добавили, че 40 години след пробива ми, ще продължавам да продавам песните си, щях да ви кажа, че сте луди", казва Странният Ал Янкович в интервю по повод излизането на биографичния му филм The Weird Al Yankovic Story.
Последната година обаче доказва, че кариерата на Странният Ал няма намерение да върви към пенсия.
Освен че се очаква да разкаже за живота си в донякъде документална и в големи дози измислена история с Даниел Радклиф ("Хари Потър") в главната роля, авторът на пародийни песни се завърна в класациите с добре продавани албуми, след като пусна последния си запис Mandalorian Fun.
Като всеки друг триумф, Янкович отбелязва поставянето си под номер едно в подреждането на Billboard с храна. Традиция, която тръгва от първата му известна пародия Eat It, комична имитация на Beat It от Майкъл Джексън.
"Хората много обичат славата, която идва за една вечер, и в голяма част от случаите впечатленията им са преувеличени, но при мен известността наистина дойде за по-малко от 24 часа. Изненадващо MTV започна да върти една моя песен и от човек, който е бил незабележим през целия си живот, внезапно станах някой, който хората на улицата запят", разказва изпълнителят пред "Гардиън".
Парчето, което го прави популярен, първоначално в САЩ, а след това и по света, е сатиричен прочит на вече известната песен от Майкъл Джексън Beat It.
През 1984 г. Янкович пуска видеото, осмиващо най-вече американското консуматорство, и изненадващо дори за самия себе си открива, че публиката е готова да види иронията в нестихващия си апетит.
Десетилетия наред след този успех Янкович е твърдял, че основната заслуга е на Краля на попа Майкъл Джексън, който позволява окарикатуряване на песента си.
Макар че пародиите за защитени от Първата поправка в американската конституция, Странният Ал винаги е бил колегиален към авторите на музика от световната сцена. Преди всяка пародия, е искал разрешение от изпълнителя или музикалната компания, която държи правата над парчето.
През 90-те този навик създава първия и единствен скандал в кариерата му. Недоразумението е с рапъра Coolio и неговият Gangsta's Paradise, който Странният Ал обръща на Amish Paradise, за да вземе на подбив ежедневието на амишите.
Незнайно защо обаче Coolio решава, че Янкович се присмива на него и заплашва пародийния изпълнител със съд, ако не свали видеото.
Но до съд така и не се стига, дали защото екипът зад рапъра успява да го убеди, че нападателното отношение към комедиантите не е добра идея, или защото Coolio се запознава по-подробно с процедурата по авторските права и разбира, че щом е продал песента си на музикалния разпространител, трябва да забрави за претенциите.
Независимо от острото му отношение през 1996 г., преди да почине рапърът обърна на 180 градуса мнението си спрямо песента, признавайки си, че е сгрешил, като се е опитал да застане на пътя на Amish Paradise.
"Седнах и наистина го обмислих. Казах си: "Coolio, за кого се мислиш, по дяволите? Майкъл Джексън има пародийна песен и не се ядоса". Тогава се обадих на Ал и му се извиних. Наистина се бях държал глупаво", казва рапърът пред студенти през 2011 г.
И макар самият той да признава, че егото го е пришпорило към задочна война със Странния Ал Янкович, според пародийния творец конфликтът е резултат на недоразумение.
За разлика от спадовете и върховете в комуникацията с Coolio, заимстването на песни с Майкъл Джексън върви гладко.
Кралят на попа е голям фен на Странния Ал и му дава картбланш да пародира всяко от неговите видеа. По тази линия освен Eat It в каталога на Янкович се появява и Fat, иронизираща знаковата песен на Майкъл Джексън Bad.
Към днешна дата обаче Странният Ал не изпълнява нито едно от двете парчета, а причината е документалният филм на HBO "Напускайки Невърленд", в който две от бившите протежета на Майкъл Джексън го обвиняват в педофилия.
Подобно на други популярни имена от развлекателната индустрия в САЩ, Странният Ал също предпочете да се дистанцира от Джексън, изключвайки Bad и Eat It от изпълненията си. Въпреки това никога не е отричал, че Кралят на попа изиграва значима роля в старта на пародийната му кариера.
За момче, израснало в Калифорния и прекарало по-голямата част от детството си в стаята, вместо навън с приятели, може да се каже, че този успех е доказателство на максимата за сбъдната американска мечта.
Талантът на Ал е роден от самотата и отхвърлянето. До колежа изпълнителят не е имал никакви приятели и е прекарвал времето си в спалнята, свирейки на акордеон и гледайки комедията "Монти Пайтън". Децата го отбягвали, което карало майка му да се съмнява, че е тормозен от съучениците си и за да провери подозренията си, шпионирала Ал с бинокъл, докато е на училище.
На 16 г. Янкович завършва гимназия по-рано от връстниците си, понеже е в групата на напредналите класове, съставени от ученици с висок интелект, и е приет архитектура в Калифорнийският университет. Там се появява и прякорът му Странният Ал, който е измислен като подигравка от момчетата в общежитията.
"Бях кльощаво, късогледо момче без никакви социални умения, което не пиеше, не пушеше и не излизаше с момичета. Останалите смятаха това за странно и ме отхвърлиха от глутницата", разказва Янкович пред "Ню Йорк Таймс".
А за да засили впечатленията им, Странният Ал снабдява гардероба си с цветни хавайски ризи и джапанки, и декорира стаята си с керамични жаби.
Излизането от общественото заточение идва през 1977 г. във вечер на аматьорите, когато изпълнява своя песен на банджо в клуба Cat Polly. Носи големите си очила, малкия си мустак и хаотичната си енергия на сцената, с която обира аплодисментите на публиката.
"Тогава за първи път в живота си получих положителна оценка от хората и предполагам, че това отключи нещо във фантазията ми", предполага Янкович.
Тази подкрепа му дава кураж да напусне университета и да се фокусира върху своето шеговито творчество, което се отплаща през 1984 г. с пародията на Eat It.
"В продължения на десетилетия се опитвах да зарадвам детето Ал Янкович, което прекарваше цялото си време в стаята. Нелепата музика му даваше енергията, чрез която се чувства добре. Тя беше и сигнал към хората, които също като него са самотни. Днес вече сме тълпа, обединени от изолацията и продължаваме да се размножаваме, слушайки абсурдната си музика", споделя още Янкович.
