Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Около мен имаше торби с наркотици, а аз бях правил секс с непозната”

Моби и животът, пълен с инциденти (на снимката: музикантът през 2002 г.) Снимка: Getty Images
Моби и животът, пълен с инциденти (на снимката: музикантът през 2002 г.)

Някои фенове на музиката вероятно си спомнят края на 90-те като онова "зловещо" време, когато момчешките банди процъфтяваха, а плакатите на Бритни Спиърс дебнеха на всеки ъгъл. Но не и феновете на Моби.

За тях 1999-та е знаковата година, когато никому неизвестният тогава клубен диджей пуска петия си албум Play и поставя техно ритъма на световната музикална карта.

Буквално за една вечер денс музиката излиза от сенките и стига върхови позиции в световните класации, а Моби от едно обикновено лице на нюйоркската тълпа се превръща в най-известния диджей на планетата.

За момент изглеждаше, че има всичко - пари, слава, възможност да изглади травмите от бедното си детство, но това е празно впечатление, създадено от таблоидите, които се влюбват в историята за окаяното провинциално момче с талант, което се издига до глобална звезда. Приляга толкова добре на духа за сбъдната американска мечта.

Зад кулисите обаче историята е друга. Музикантът се бори с депресия, неконтролируема злоупотреба с алкохол, наркотици и болкоуспокояващи, за които разказва в документалния си филм Moby Doc.

"Иронично е в известен смисъл, че сега живея скучно и щастливо като мъж на средна възраст, а преди 20 години бях световноизвестен нарцисист и егоист, пристрастен към алкохола и наркотиците. Гледам този човек и не мога да го позная", споделя Моби пред списание People след премиерата на филма си.

Когато се връща назад във времето, той ясно си спомня първия момент, в който е усетил славата. Било е вечерта, след като е използвал саундтрака на сериала Twin Peaks за един от миксовете си.

"В единия ден се разхождам из Ийст Сайд, Ню Йорк в неделя сутринта и събирам използвани бутилки, които да предам за вторични суровини в замяна на ваучери за храна, а на следващия ден имам сингъл в Топ 10 между Майкъл Джексън и Фил Колинс", разказва диджеят, чието истинско име е Ричард Мелвил Хол.

Това е успех, на който се е надявал още от дете. Израснал в пълния със заможни семейства Дариен, Кънектикът, Моби често се е чувствал като аутсайдер, защото няма същите финансови възможности. Отгледан е само от майка си Елизабет, понеже баща му алкохолик умира при катастрофа, след като шофира пиян.

"Бях единственото дете в училище, което носи дрехи, дарени за благотворителност. До 18 години не бях срещал друг беден човек. Мислех си, че съм единственият бедняк не само в моя град, но и в целия свят. Тогава се роди перманентното ми чувство за срам", спомня си музикантът.

Моби на концерт през 2003 г. Снимка: Getty Images
Моби на концерт през 2003 г.

На 10 години отпива първата си глътка алкохол, след като приятел му подава чаша с шампанско на новогодишно парти, и оттогава започва да краде бутилки с водка и уиски. За да впечатли и по-богатите си връстници, не отказва, когато му предлагат да смеси алкохола с наркотици.

Девет години по-късно, когато се премества в Ню Йорк, за да работи като диджей, Моби е пристрастен към LSD и кокаин, и спорадично получава паник атаки вследствие на зависимостите си. Въпреки това е изпълнен с амбиция да си създаде име на съвременната техно и хаус сцена.

"Ако ми бяхте казали като тийнейджър, че ще подпиша с голям звукозаписен лейбъл, ще забогатея и ще бъда известен, щях да си помисля: "Уоу, това ще ме направи най-щастливият човек на земята". Но щях да греша", коментира Моби.

Големият скок в кариерата идва с издаването на Play, който превръща диджея в това, което е Тейлър Суифт за съвременната поп култура - всички познават песните му, дори и без да са купували албума, защото той звучи навсякъде.

За рекордно кратко време Моби се прехвърля в А-групата на модерната музика, което изпраща банковата му сметка до финансови висоти, каквито не си е представял. Но вместо облекчение заради грандиозното постижение, той става още по-тревожен, депресивен и пристрастен към алкохола и наркотиците.

В най-слабите си нощи изпива по 20 бири и харчи по няколкостотин долара за кокаин. А под тяхно влияние се превръща в напълно различен човек.

"Веднъж станах в 8 сутринта, а къщата ми беше пълна с хора, които не познавам. Около мен имаше торби с наркотици, а аз бях правил секс с непознат. Но тогава мислех, че това е страхотно приключение. Бях алкохолик и бях нещастен, но се залъгвах, че съм забавен, очарователен и изключително проницателен", спомня си Моби.

Снимка: Getty Images

В този период той се наслаждава на живота само след като се напие и понеже е достатъчно популярен, около него бързо се заформя компания, която да отговаря на темпото му. Всички си повтаряли, че са млади, че животът е кратък и че сега му е времето за партита и пиянски номера, които после да разказват на внуците си.

И в този тон един от приятелите му измисля шега, която впоследствие става нещо като традиция за всеки от купоните им.

"Напивахме се, намирахме някой известен тип, някой от нас си сваляше панталоните пред него и го предизвикваше да докосне кренвирша му. Веднъж го направихме с Доналд Тръмп. Беше в ресторант на Парк авеню на някакво събитие за набиране на средства. Тогава Тръмп беше само предприемач на недвижими имоти в Ню Йорк. Ще ви оставя сами да познаете кой е човекът, който показа кренвирша си пред него. Понякога се питам дали това наистина се е случило, или си го измислям", разказва Моби пред "Гардиън".

Връщайки се сега към тази случка, музикантът си казва, че изпитва дълбока благодарност към настоящия си монашески живот в Лос Анджелис, където се премести през 2008 г. заради 12-степенната си програма по изтрезняване и отказване от дрогата.

След близо две десетилетия в периферията на индустрията, новата му цел е да стои възможно най-далеч от клеймото "поп звезда", макар че продължава да записва музика, да пише мемоари и да участва в кампании за защита на правата на животните.

"Осъзнах, че нито известността, нито материалния успех са решението за моите психически проблеми. Всъщност, на емоционално ниво съм доволен от простичките неща - да изляза на разходка, да чета, да се грижа за дърветата, които съм посадил. Когато си прекарал определена част от живота си в преследване на великите успехи, е трудно да си признаеш, че нещо толкова дребно може да ти донесе щастие", казва музикантът.

   

Най-четените