„Който казва, че всеки огън рано или късно угасва, греши: има страсти, които са като пожар, докато съдбата не го задуши с един замах, но дори тогава остават неугаснали въглени, готови да пламнат с малко кислород".
„Японският любовник" като че ли ни препраща към „Хирошима, моя любов" и „Любовникът" на Маргьорит Дюрас. Но това е само на пръв поглед, заради произхода на главния герой. Авторката Исабел Алиенде признава, че се впуснала в тази история, за да балансира дефицитите в личния си живот.
„Сега съм сама, любовта ми липсва и тази книга се появи като компенсация. А любовникът случайно е японец, би могъл да бъде всякакъв. Идеята за сюжета ме споходи В Ню Йорк. Разхождах се с една приятелка, която спомена, че 80-годишната й майка има приятел - японски градинар, по-млад от нея с 14 години и вероятно неин любовник. Това бе зрънцето, от което поникна романът".
„Японският любовник" е величествен любовен епос, който ни напомня, че единствената константа на този свят е промяната. Действието обхваща няколко поколения и майсторски превежда читателя през различни пейзажи и епохи - от съвременен Сан Франциско до Полша и Франция по време на Втората световна война и суровата съдба на стотици японски имигранти в Америка по същото време.
Повествованието лъкатуши от настоящето към миналото и обратно, за да ни разкаже за невъзможната любов между младата и богата еврейка Алма Веласко и японския градинар Ичимей Фукуда. Същият онзи Ичимей, създал странната картина в хола на Алма - скръбен снежен пейзаж със сиво небе, мрачни едноетажни сгради, електрически стълбове и кабели и един-единствен признак на живот - черна птица в полет...
Това е роман за любовта и предизвикателството да я опазиш, независимо от обстоятелствата. Но „Японският любовник" е и роман за самотата и старостта, за страховете и болестите, за драмата на евтаназията, за сладостта на младежките илюзии и за тежестта на спомените, която става все по-непосилна с наближаването на края.
А може би не съществува нито минало, нито бъдеще и всичко се случва едновременно в безкрайните пространства на Вселената. В такъв случай ние сме заедно непрекъснато, завинаги. Фантастично е да си жив.
Исабел Алиенде е ловка в изкуството да прелъстява читателя. Тя е не просто най-продаваната латиноамериканска писателка за всички времена. Тя е чувствена и непокорна жена, борец срещу ксенофобията и дискриминацията, последователен защитник на правата на по-слабите, дързък творец и гражданин с безкомпромисни позиции. Родена е на 2 август, 1942 год. в Перу, но е чилийка. Започва литературната си кариера случайно - едно съкровено писмо до дядо й се превръща в ръкопис на „Къщата на духовете". Резултатът е неподозиран, но сигурен триумф.
Сравнявана с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм, Исабел Алиенде постига световна известност благодарение на амбициозната семейна фреска „Къщата на духовете", получила блестяща филмова адаптация под режисурата на Биле Аугуст. Авторката никога не изолира героите си от водовъртежа на историческите събития. Трилогията „Къщата на духовете", която включва и заглавията „Дъщеря на съдбата" и „Портрет в сепия", представлява сага за почти вековното битие на един чилийски род, като постепенно прераства в роман-обобщение и роман-предупреждение за съдбата на всички народи и държави на юг от Рио Гранде.
Следват близо 65 милиона реализирани копия от произведения, преведени на 30 езика. Алиенде е виртуоз в смесването на битова комедия, историческа фикция, мистерия и романс. Умее да вплита и магически мотиви в повествованието, което допълнително разширява кръга на нейните читатели. Вече надхвърлила 70 години, тя не се смущава да признае, че с годините страстта се усилва, интимността става по-наситена, а необходимостта от споделяне - насъщна.
Дали и Алиенде, подобно на героинята си Алма, не се пита понякога: „Какво да правим с това щастие, което ни връхлита без специален повод, щастието, което не иска нищо, за да съществува?" Защото романите й се четат с такава наслада и лекота, че на човек му е трудно да си представи, че не са се написали сами, че не са израз на някакво съвършено, сюрреално усещане за щастливост.
