Този четвъртък британците застават през избирателните секции, за да гласуват кой да има мандата за следващо правителство. От самото начало на кампанията, до нейния същински край, на цялата страна й се наложи да преосмисли за какво всъщност е тази надпревара.
Ако някога анализаторите предвиждаха удобна победа с огромна преднина на консерваторите, сега мнозина предричат много по-оспорвана надпревара с непредсказуеми резултати.
За онези, които не живеят на Острова обаче продължава едно нещо да остава неясно и много хора извън страната си задават въпроса:
"Ама, Великобритания не проведе ли наскоро избори?"
Да, наистина, отговаря "Вашингтон Поуст" в обширен анализ на политическата обстановка във Великобритания. Това всъщност е третата поредна година, когато се провежда голям национален вот - даже четвърта, ако броим референдума за независимост на Шотландия през 2014-а.
Великобритания за последно избра правителство през 2015 година. Миналото лято в страната се проведе референдум за напускането на Европейския съюз. Шокиращият резултат от този вот накара премиера Дейвид Камерън да подаде оставка. Той на свой ред беше наследен от Тереза Мей след вътрешна борба за лидерство в управляващата Консервативна партия.
Е, защо тогава се гласува сега?
През април Мей се отказа от предишното си обещание да не провежда предсрочни избори и оповести, че страната трябва да се изправи отново пред урните на 8 юни.
Анализаторите изтъкват различни фактори за решението на Мей, включително вероятността тя да увеличи мнозинството на консерваторите в парламента, докато предоговаря излизането на Великобритания от ЕС.
Друг вероятен фактор е, че следващите избори във Великобритания първоначално се предвиждаше да се проведат през 2020 - вероятно по средата на сложни преговори за Brexit - така че свикването на предсрочни избори може да опрости тази задача.
Според британския Закон за фиксиран мандат на парламента (Fixed-term Parliaments Act), гласуван през 2011 година, изборите се очаква да се провеждат на всеки пет години, но Мей можа да свика избори по-рано, в случай, че получи подкрепата на опозиционната Лейбъристка партия.
Как се гласува?
Великобритания има мажоритарна система с обикновено мнозинство - различна и от президентската система в САЩ, и от пропорционалното представителство, съществуващо в някои европейски парламенти.
Тази система означава, че британците гласуват, за да изберат своя местен член на парламента. Която партия спечели най-много места в парламента, сформира правителство, като лидерът на партията става премиер.
За разлика от пропорционалното представителство, системата често увеличава мнозинствата - което означава, че дадена партия не е задължително да получи 50% от гласовете, за да има мнозинство в парламента.
В исторически план това е довело до двупартийна система във Великобритания, доминирана от дясноцентристките консерватори и лявоцентристките лейбъристи.
Кога се гласува и кога ще станат известни резултатите?
Гласоподавателите могат да гласуват между 7 и 22 часа местно време. Екзит пол се публикува скоро след това (огласяването на екзит полове е забранено по-рано през деня, според британския изборен закон), като крайният резултат може да стане известен още в 3 часа сутринта в петък местно време (5 часа сутринта българско време).
Кои са основните претенденти за премиерския пост?
Ето кандидатите на четирите най-популярни партии във Великобритания в момента:
Тереза Мей, Консервативна партия.
Мей беше неочакваният победител в миналогодишната борба за наследник на Камерън като премиер, като изпревари по-известни имена като Борис Джонсън. Мей е била вътрешен министър на Великобритания в продължение на шест години - сериозен пост, включващ свързани с националната сигурност отговорности. Тя е и е втората жена премиер на Великобритания след Маргарет Тачър.
Тереза Мей е считана за умел играч от политическите наблюдатели, но често й се случваше да изглежда неловко по време на кампанията. Тя се противопоставяше на Brexit преди референдума, но впоследствие зае твърди позиции за преговорите по излизането на Великобритания от Европейския съюз.
Джеръми Корбин, Лейбъристка партия.
В продължение на десетилетия Корбин беше относително слабоизвестна фигура от крайната лява фракция на лейбъристите, по-известен с речите си по време на антивоенни демонстрации, отколкото с реални политически действия.
Но след като лейбъристите претърпяха неочаквано поражение на изборите през 2015-а, особеностите на вътрешната политика на партията го изведоха начело на Лейбъристката партия.
Корбин е определян като неизбираем и среща сериозна опозиция дори в редовете на собствената си партия, но неговите радикални възгледи за политика в полза на по-големи държавни разходи са му спечелили симпатиите на сериозен брой млади гласоподаватели.
Корбин водеше активна кампания за оставането на Великобритания в ЕС преди референдума през 2015-а.
Лейбъристите сега подкрепят Brexit, но предпочитат не толкова конфротнационен стил на преговори.
Тим Фарън, Либерални демократи.
Фарън е лидер на третата по популярност британска партия, центристите "Либерални демократи". Той пое лидерството от бившия вицепремиер Ник Клег през 2015 г.
Фарън обаче не успя да въздейства на избирателите така, както неговият предшественик. Той е критикуван, че отказва да отговори на въпросите дали приема хомосексуализма за грях.
Либерал-демократите са една от най-проевропейските партии на континента и под лидерството на Фарън те обещават да спрат "твърд Brexit" с нов референдум, който да позволи на страната да остане в Европейския съюз.
Пол Нътъл, UKIP.
Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) нашумя в последните години с кампанията си за излизане от ЕС и скандалния си лидер Найджъл Фараж, но рядко е постигала реални изборни успехи.
Сега с Нътъл начело и излизане на Великобритания така или иначе от Евросъюза, партията изглежда сякаш се носи по течението и надали ще спечели много места в парламента, ако изобщо влезе в него. Но пък отписването й напълно може би е прибързано: UKIP, сега представяща се като "кучето пазач на Brexit," все още е четвъртата по популярност партия в страната, по данни на социолозите.
Мей свика предсрочните избори - означава ли това, че тя смята, че ще ги спечели?
Откакто Тереза Мей пое лидерския пост на Консервативната партия през юли 2016-а, нейната дясноцентристка партия държи сериозна преднина в социологическите проучвания пред опозиционната Лейбъристка партия на Корбин.
В последния месец обаче разликата в подкрепата за двете партии драстично намаля.
Когато премиерът поиска предсрочни избори, тя имаше сериозни причини да смята, че не само ще спечели - а и ще го стори с огромна преднина. Корбин беше възприеман като в най-добрия случай неефективен лидер.
Дори политици от собствената му партия предричаха "историческо и катастрофално поражение", като някои предупреждаваха, че Великобритания може да върви към еднопартийна държава.
В седмиците след свикването на предсрочните избори обаче подкрепата за лейбъристите сериозно се увеличи.
Повечето анализатори приписват това на неловките изяви на Мей по време на кампанията, които контрастират на по-спокойното поведение на Корбин и популистката му програма.
Някои социолози дори твърдят, че Корбин потенциално има шанса да стане премиер, макар че лейбъристите все така изостават спрямо консерваторите в социологическите проучвания.
Би ли могъл Корбин да е премиер, без лейбъристите да спечелят достатъчно гласове?
Съвсем малък брой проучвания твърдят, че консерваторите няма да подобрят настоящото си мнозинство и дори може въобще да изгубят водещата си позиция в управлението, което би довело до парламентарен застой.
Но при такъв евентуален застой партиите може и да могат да се съюзят, за да сформират правителство - и лейбъристите да сформират коалиция с либералните демократи и други по-малки партии.
Подобен сценарий не изглежда много вероятен, но все пак си заслужава да му обърнем внимание, тъй като би дал на либералите и потенциално на други малки, проевропейски партии като Шотландската национална партия, контрол над властта.
Не грешат ли често социолозите в прогнозите си за британските избори?
В последните няколко години социологическите агенции не успяваха да предвидят точно броя гласове.
Най-болезнена беше грешката им в общите избори през 2015-а, в които мнозина очакваха предшественикът на Корбин начело на лейбъристите - Ед Милибанд, да стане премиер.
Социолозите са по-наясно с този факт от всички останали и в продължение на години анализират данните си, за да установят къде са сбъркали. Общият извод е, че социологическите проучвания са надценили избирателната активност на младите гласоподаватели, които като цяло обикновено гласуват по-малко от по-възрастните и клонят повече към лейбъристите и либерал-демократите.
Някои социологически агенции вече правят радикални промени в методологията си в опит да коригират предишни грешки.
YouGov например използват необичайно голяма извадка и комплексен модел (и техните резултати са много по-позитивни за лейбъристите в сравнение с някои от техните колеги). Твърде рано е да се каже обаче дали тези промени ще дадат резултат.
Играе ли тероризмът роля в изборите?
В последните три месеца във Великобритания имаше три големи терористични атаки, които разтърсиха из основи британското общество.
По правило се смята, че терористичните атентати дават лек тласък на крайнодесните партии. Корбин е изложен на особено голям риск в този случай, заради негови предишни изявления, демонстриращи съчувствие към Ирландската републиканска армия и обвинения в снизходителност към ислямистки бойци.
Биографията на Мей като вътрешен министър обаче също я прави обект на критики, защото тя е от хората, отговаряли за бюджета, орязващ броя на въоръжените полицаи в Англия и Уелс.
Фактор ли е Тръмп?
Тръмп е изключително непопулярен във Великобритания - социологическо проучване от февруари установи, че близо половината от страната го смята за "опасен". Неговите критики срещу кмета на Лондон Садик Хан след терористичния атентат през уикенда в навечерието на изборите предизвикаха сериозен скандал в страната.
Мей вече посети Вашингтон и дори стана първият държавник на официално посещение през мандата на новия президент. Корбин на свой ред се дистанцира от Тръмп, като наскоро заклейми лидера на САЩ като "безотговорен и опасен" заради решението му да се оттегли от Парижкото споразумение за климата.
Какво значение ще имат тези избори за Brexit?
Трудно е да се каже. Сянката на излизането от ЕС е надвиснала над почти всичко във Великобритания в момента.
И двете основни партии подкрепят напускането на Съюза, но се различават в детайлите как би трябвало да изглеждат преговорите за това. Едва третата по популярност партия - Либералните демократи, оспорва идеята за излизане от Съюза, но предпочита нов референдум, вместо директен обратен политически завой.
С една дума: всичко на тези сложни общи избори показва, че пътят на Великобритания към изхода от Европа е неочаквано сложен и стръмен. А и не е изключено той да минава през още по-сериозна политическа криза, от тази, която се наблюдава в страната до момента...
