Един от най-големите успехи на политическото мошеничество в България е да представя нашата безпомощност като естествена. Не като съзнателно създадена чрез действия и бездействия, а като предопределена, донесена от вятъра едва ли не. Животът ни през последните 20 и повече години е пълен с примери за внимателно поддържана безпомощност, която трябва да започнем най-накрая да декодираме и променяме.
Преди няколко години, например, бяхме свидетели на пожарите из Витоша, които стреснаха най-вече с хаоса и неадекватността на тези, които трябва да се справят с такива ситуации. Липса на техника, лоша координация, почти вражеско отношение към доброволците, опит за медийно затъмнение.
Кризата в Украйна отново извади на показ и подсети за още по-сериозни безпомощности, тези в енергетиката и военното дело. И ако много държави се втурнаха да мислят и действат как окончателно да излязат от клопките на руската зависимост, по нашите земи подобни въпроси продължават да минават „под радара" на публичността. Очевидно нарочно.
Газовите кризи от 2006 и 2009 година напомниха за здравата енергийна хватка на едничката тръба, но и националната драма около спирането на топлина, допълнителните разходи и т.н. не бяха в състояние да предизвикат някаква промяна. Продължаваме да си седим като самотен остров, докато по света се случва енергийна революция.
В Европа войната в Украйна стартира подобно сътресение, макар че у нас сякаш има обет за политическо мълчание, за да продължи нашата безпомощност
Ето само някои от нещата. В рамките на седмици ЕС ще има нова енергийна стратегия, в която ще има повече пари за увеличаване на газохранилищата, например. Само за информация - след споменатите газови кризи много страни в централна Европа вече ги увеличиха и някои от тях могат вече да издържат на шест-месечни спирания на подаване на газ.
Ще има повече пари за връзки между отделните системи и те ще се отпускат по-бързо.
Проектът за енергиен съюз ще бъде на масата на преговорите веднага след изборите за Eвропейски парламент
Дори заклещената в конфликт Украйна е на път да стане по-малко зависима от руски газ от България
След началото на руската агресия новото правителство се мобилизира и вече успя да договори ремонта и пускането в действие на забравена тръба със Словакия. Германия също намира начин да й помогне, а ускорено се работи по връзките с Унгария и Полша.
Все повече усилия се насочват към т.н. „егейско-балтийски коридор", чиято цел е да свърже в една енергийна подсистема седем страни между Полша и Гърция. В нея навсякъде ще бъдат изградени обратни връзки, които да позволят реален пазар и енергийна солидарност при необходимост. В момента, в който Литва каза, че пуска терминала за внос на втечнен газ, „Газпром" доприпка с нови, силно занижени цени.
Румъния, макар да не разчита на вносен газ за повече от една четвърт от своето потребление, също не стои със скръстени ръце. Още през 2010 година тя направи своя интерконектор с Унгария - и така се включи към общоевропейската мрежа. За да укрепи позициите си в Молдова, направи подобен и на изток.
Надали някой ще се изненада, че връзката с България върви едва-едва, като по първоначални данни тръбата трябваше да е пусната още в началото на 2013 година. Но за подобни неща от българското правителство няма как да чуете.
Събитията в Украйна ни подсетиха за друга нарочна безпомощност, в която страната ни стои заклещена, тази във военното дело
Авиошоуто на „Уизеър" на Гергьовден може и да е по-скоро част от градския фолклор, но би трябвало да изостри вниманието ни към проблемите там. Макар информацията за руските въздушни набези през последните седмици да остава неофициална, доста военни вече изразиха притеснения колко дълго могат да издържат силите на българските ВВС.
И тук почти четвърт век не бе достатъчен, за да стартираме реалното обръщане на страната към Алианса, който ни гарантира националната сигурност. Модернизацията не е просто смяна на старо с ново, а задължителна работеща инфраструктура на националната ни сигурност.
Развалилата се на път за Либия фрегата втора ръка бе друго подсещане за непрестанно отлаганата промяна. До нея продължават да стоят гордо още няколко остарели руски плавателни съдове. Подобна е картината при сухопътните сили макар, че там поне актуалните сценарии за евентуални заплахи за националната сигурност не предполагат някакви панически ходове.
При ВВС картината е малко по-нюансирана с придобиването на нови транспортни самолети и хеликоптери. При ключовия компонент на изтребителите обаче продължава влаченото от години статукво на старите зависимости. Финансови причини за отлагането на тази модернизация през годините имаше много, но острата промяна на цялостната ситуация в нашия регион прави допълнително отлагане безотговорно.
Нарочната безпомощност, в която България продължава да се намира, позволява и още по-обидната ситуация, в която този, който те е заклещил в хватка, предлага себе си като единствен спасител
Така единствената тръба се представя не като инструмент на зависимост, а като спасителен пояс за „клета майка България". Измъкването от това положение изисква воля, която е очевидно в дефицит, но непрестанното осветяване на този унизителен негласен консенсус може постепенно да го разклати.
Ако пък случайно се решим на достоен изход варианти има много. Дори разкъсваната в момента Украйна ни го показа.
