Коментарите за новия руски основен боен танк Т-14 "Армата" варират в широк диапазон: от "картонен танк, който закъсва по парадите" до "супер оръжие, което дефинира наново модерните изисквания към танковете".
Появата му обаче остави малцина равнодушни, защото това е първата изцяло нова танкова конструкция, която се появява в СССР/Русия от средата на 70-те насам.
Триумфалното показно на новите руски военни играчки премина успешно по време на московския парад на 9 май 2015 година.
С отминаването на еуфорията е време за по-трезва преценка на Т-14 и опит за отсяване на реалностите от чистата пропаганда.
Чистата информация за новата руска разработка е малко.
Практически танкът остава секретен.
Много от това, което циркулира в публичното пространство е плод на информирани предположения (в най-добрия случай) или на чист PR и целенасочена дезинформация.
Очакваната революция
Външно Т-14 не се различава генерално от танковете, с които сме свикнали. Бронираната машина се предвижва на вериги, има въртящ се на 360 градуса купол, където е разположено главното въоръжение.
Най-сериозната новост при Т-14 е създаването на необитаем купол, което го различава от практически всички съвременни танкове, които са на въоръжение.
При стандартния днес танк екипажът се намира в един и същ отсек с боеприпасите, а командирът, мерачът и пълначът (ако танкът не е снабден с автомат за зареждане) обитават купола, докато в предната част на корпуса се намира само механик-водачът.
Това създава редица опасности в случай на поразяване на танка, като например взрив на боекомплекта, което гарантира смъртта на целия екипаж.
В "Армата" тричленният екипаж седи в бронирана капсула в предната част на машината.
Зад тях се намира отделеният отсек с автомата за зареждане на оръдието и снарядите за него, а най-отзад е отделението, където са двигателят и трансмисията.
Сама по себе си, тази концепция не е нова и е замислена в СССР още в началото на 70-те години на миналия век, но поради редица технически и финансови причини идеята не е претворена в метал.
По ирония на съдбата в началото на 80-те американската компания Teledyne проектира и произвежда в прототипен вид лек танк с необитаем купол и автомат за зареждане, където целият екипаж седи в корпуса.
Машината е известна, като Expeditionary Tank, но клиенти за проекта не са намерени и той е прекратен.
По същото време в СССР започва работа по следващо поколение танкове.
Цели се повишаване на огневата мощ, защитеността и максимална автоматизация. В Харсковското конструкторско бюро се работи по проекти, останали известни с кодовото си име "Молот".
Танкът, чийто официален индекс е "Обект 477" практически въплъщава почти всичко, което виждаме днес в "Армата" - необитаем купол, екипаж стоящ в корпуса, който е защитен от много дебела броня, и дори 152-mm оръдие с автоматично зареждане.
Освен това новият танк трябва да има качествено нов прицелен комплекс.
Построени са няколко прототипа, но работата замира с краха на СССР.
В края на 80-те и началото на 90-те в САЩ тестват същата концепция, като използват съществуващия танк M1 Abrams. Т.нар. M1 TTB (Tank Test Bed) има необитаем купол, а екипажът е в корпуса, но краят на Студентата война обезсмисля работата.
В началото на 90-те в Русия решават да продължат да работят по концепцията заложена в "Молот" и така се появява "Обект 195", разработен от конструкторското бюро в Нижни Тагил.
Проектът, известен и като Т-95, и до днес остава секретен, като дори няма официални негови снимки (въпреки, че в интернет са изтекли няколко кадри).
След близо две десетилетия работа с различна интензивност, през пролетта на 2010-та проектът е прекратен.
Официалното обяснение е, че "Обект 195" вече е морално остарял, но неофициално се говори, че техническите трудности с 152-mm оръдие, огромните габарити на танка и потенциално сериозната му цена са сред основните причини за спиране на проекта.
Но сякаш основното е, че машината е замислена да отговаря на изискванията на Студената война, а на Русия ѝ трябва армия от нов тип.
Смята се, че някъде тогава започва работата по проекта с кодовото име "Армата", отново в Нижни Тагил.
Сериозната защита
Повишаването на защитеността на танковете е една от основните цели на почти всички конструктори, но създаването на танк, който да може да устои на всякакви нападения е практически невъзможна задача, поради теглови ограничения.
При основните бойни танкове от годините на Студената война е постигната компромисна защитеност. Челно танковете имат много дебели брони, но отстрани и отзад защитата е доста по-скромна. Това е така, защото в условията на една Трета световна война се е смятало, че танковите армии ще се срещат на открито поле и ще се обстрелват челно от големи дистанции.
След края на Студената война дойде и бумът на асиметричните конфликти, където често противникът няма бойни машини и воюва в населени места.
Тесните улички на градовете обаче стават фатални за танковете, където уязвимите им места се подлагат на обстрел от близки дистанции.
По време на Първата чеченска война Русия научава този урок на много висока цена.
Дори най-добрият съветски танк Т-80 станва лесна жертва на чеченските сепаратисти.
Изводите от войните в Кавказ показват на Русия, че е нужно да се залага на по-малобройна, но добре обучена и въоръжена професионална армия. А в такава армия, грижата за личния състав трябва да бъде много нива над традиционното бездушие към човешките жертви, което битува в съветската армия.
Така, от гледна точка на защитеността и гарантирането на спасение за екипажа, "Армата" е класи над всичко, което днес е на въоръжение в Русия.
Екипажът стои в отделение, което руските източници описват като "бронирана капсула" и са отделени от боеприпасите и горивото.
Мерки за защита са взети както в челната проекция, така и за бордовете и даже за горната повърхност на Т-14, тъй като част от съвременните противотанкови боеприпаси правят маневра непосредствено преди да поразят мишената си и атакуват отгоре.
Като цяло, защитата на Т-14 може да се раздели на три.
Първата линия на отбрана е т.нар. комплекс за активна защита (КАЗ) "Афганит". Той трябва да открие и унищожи в полет изстреляните по танка снаряди и ракети.
Откриването на опасността става с комбинирането на оптични и радарни сензори, а в зависимост от заплахата тя или се неутрализира директно чрез изстрелването по нея на малка ракета, която има за цел да унищожи идващата заплаха, или индиректно - чрез използването на димни завеси, инфрачервени смутители и други мерки, които трябва да заблудят противниковото управляемо въоръжение.
Твърди се, че "Афганит" може да се справя и с изстреляните по "Армата" хиперзвукови подкалибрени снаряди (движещи се със скорост от около 1500 m/s), които в момента са извън способностите на съществуващите по света КАЗ.
Доказателства за това все още няма.
Няма яснота и дали "Афганит" осигурява сферична защита около танка или тя е само в предната полусфера.
Ако КАЗ се провали, идва втората защитна линия -динамичната защита. Тя представлява блокове с малко количество взривно вещество, които са поставени над основната броня.
При съприкосновение със снаряд или ракета се произвежда взрив, който цели да разсее кумулативната струя и да намали мощта ѝ, преди тя да достигне до същинската броня.
Комплексът за динамична защита при "Армата" се нарича "Малахит" и видимо прикрива по-голямата част от повърхността на танка.
Последната защитна линия е същинската броня на танка.
Тя е стоманена и е известна с индекса 44С-СВ-Ш. Дебелината ѝ е неизвестна. При "Армата" са взети мерки и за повишаване на защитата срещу противотанкови мини чрез специална форма на дъното.
Другите технически чудеса
Т-14 е въоръжен с едно гладкоцевно 125-mm оръдие 2А82-1М, което се зарежда автоматично. Смята се, че има боезапас от 32 снаряда.
Малко е известно за него, но традиционно за съветските/руските танкове от ново поколение освен снаряди чрез него се пускат и управляеми ракети.
Смята се, че темпът на стрелба ще достига 10 - 12 снаряда в минута.
Очакваше се, че танкът ще има и 30-mm автоматично оръдие, сдвоено с основното 125-mm.
На показаните до момента танкове "Армата" осъства такова нещо. Единственото друго въоръжение, което е налично, е 7,62-mm картечница ПКТМ поставена на дистанционно управляема установка на купола.
Непосредствено след парада на 9 май се появиха спекулации, че "Армата" ще получи 152-mm оръдие 2А83, разработено за "Обект 195".
Така огневата мощ на машината ще нарасне сериозно, но за момента няма потвърждение за това.
Твърди се, че освен традиционния оптичен прицелен компелкс, "Армата" разполага и с малък радар, който дава възможност за откриване на наземни и въздушни цели.
По представените машини обаче не се забелязват подобни системи, а и тяхната приложимост в танк е спорна.
Тежащият около 52 тона танк се задвижва вероятно от 12 цилиндров Х-образен дизелов двигател, който дава мощност от около 1200 - 1500 к.с. Няма официална информация за скоросните характеристики на машината.
Сериозни са и споровете с какво окачване е танкът. Според едни това е стандартното за руските танкове торсионно окачване, но усилено се твърди, че "Армата" разполага с по-модерното активно окачване. Всичко все още е в сферата на догадките.
Не само танк
"Армата" може би ще успее да сбъдне старата мечта на съветската/руската армия да разполага с една универсална верижна платформа, която да бъде преработвана за различни роли, икономисвайки време и пари за разработка и улеснявайки логистиката.
На база на универсалната платформа "Армата" се създава не само танка Т-14, но и тежката бойна машина на пехотата (БМП) Т-15.
Т-15 взаимства много готови компоненти от Т-14, като например активната и динамичната защита, двигателя и трансмисията, окачването и други.
Ролята на Т-15 е да влиза в бой заедно с танковете Т-14, като на борда си превозва пехотно отделение.
Тежката БМП трябва да предоставя ниво на защита сходно с това на танка, като дори при нея двигателят е разположен челно, за да предоставя допълнителна защита за екипажа и десанта.
Т-15 е въоръжен с боен модул "Епоха", който включва в себе си 30-mm оръдие, 7,62-mm картечница и четири управляеми ракети "Корнет".
По време на сражение от Т-15 се очаква да атакува второстепенните цели на бойното поле, разтоварвайки от тази задача танковете.
Известно е, че на база на платформата "Армата" се работи по създаването и на бойна ремонтно-евакуационна машина, но няма яснота кога тя ще бъде показана.
Планира се създаването и на редица други инженерни машини и самоходни артилерийски и ракетни установки.
Все още има много път
Танкът "Армата" бе представен като практически завършен продукт и дори в руските медии се появиха съобщения, че към 2018-та ще се сглобяват по 500 танка годишно, а цялата поръчка ще е в обем от 2300 танка. Това обаче е просто празничен PR от страна на Кремъл.
Представените на 9 май танкове са от т.нар. предсерийно производство. Това са машини, които идват след прототипите и изпитват конструкцията и концепцията на танка, но, както подсказва и името им, още не са част от серийното производство, което става факт едва след като клиентът в лицето на руското МО установи, че Т-14 отговаря на изискванията.
Без да се броят прототипите (които са неизвестен брой) до момента са сглобени не повече от 20 - 30 предсерийни Т-14.
След показа им на Червения площад изпитанията с тях продължават, като те вече ще се извършват не само от конструкторското бюро, но и от руската армия.
Колко време ще продължат изпитанията, преди да бъде дадена зелена светлина за пълномащабно производство, е неизвестно.
Създаването, изпитанията и приемането на въоръжение на не по-малко авангардния за времето си съветски танк Т-64 отне близо осем години, без да се броят още няколкото години за доусъвършенстване на готовия танк, когато той е вече в производство.
Трудно е да се чака Т-14 да бъде готов за серийно производство преди 2017 - 2018-та., особено предвид сериозните амбиции, които се влагат в създаването му.
Сглобяването на танка също едва ли ще става с ударни темпове предвид слуховете за доста високата му (по руските стандарти) цена.
В момента руската армия разполага с около 2200 - 2500 основни бойни танка. Около 400 от тях са модерните Т-90, а други около 500 са модернизираните Т-73Б3.
Модернизацията на старите Т-72Б до новия стандарт Б3 не личи да спира скоро и макар Русия да няма намерение да поръчва нищо друго, освен "Армата", засега изглежда, че няма огромна и спешна необходимост от новия танк.
Едно обаче е сигурно. Бъдещето на руските танкови войски е свързано с "Армата" и платформата ще бъде на въоръжение вероятно почти до края на века, предвид факта, че животът на една танкова конструкция е над половин век.
