"Coming out atheist".
Такъв забавен подкаст слушах наскоро; заглавието играе с признанието, че си хомосексуален.
Двете водещи обясняваха колко е трудно в някои места на фундаменталистка Америка да се разкриеш като невярващ - родителите са огорчени, общността те маргинализира, колегите почват да се съмняват в теб.
Всъщност не е много по-лесно днес в България да кажеш публично, че не си православен, макар причините да са съвсем други.
Помислете, възможен ли е политик у нас - от Добри Джуров до Георги Близнашки - когото да не видим със свещ в църквата да подлага глава за поръсване със светена вода?
Костов правеше интимни жестове на вярата, които веднага се популяризираха от медиите, Симеон Сакскобурггота църквата споменаваше в молитвите като Негово Величество, а г-н Борисов, най-умел и тук в публичното вярване, обича нежно да нарича божеството „Началника".
Но тази работа не касае само властта, става дума за културен код: да вярваш е въпрос не на метафизика, а на приличие. На българщина.
Защо е важна църквата, питате - 99% ще възпроизведат наученото в пети клас, а именно, че защото вярата е запазила българския народ през робството.
В този смисъл да „къмваш аут" като атеист в България е да извършиш национално предателство, от което неминуемо почват да те гледат малко на „цър арапин".
Една статистика, която ми попадна напоследък, показва, че България е сред страните, където най-малко хора са склонни да се определят като атеисти - с това тя се нарежда до Турция, Пакистан, Нигерия, Индия.
Повече атеисти от тук има и в САЩ, и в Русия, и дори в Саудитска Арабия. Най-много, без изненада, те са в Китай, Чехия, Франция.
Подобни анкети разбира се не бива да се взимат като сериозно мерило - хората у нас са по-скоро суеверни отколкото религиозни; вълнува ги повече как Ванга да бъде обявена за светица, по-малко защо понякога лошите хора успяват в живота.
Боядисват яйца, провират се под масата, кичат се с кокетни златни кръстчета. Забелязали сте, че колчем църквата настъпи на някой фронт - примерно забрани концерт на Мадона - уж православните българи тутакси изръмжават срещу й?
Анкетата е показателна за друго, тя сочи трудността, която тук изпитваме да отстояваме своята индивидуалност: съжалявам, дядо поп, не ме брой в твоята енория, аз пък вярвам в Големия взрив.
„Атеизъм" впрочем е дума, която лично на мен не ми харесва: атеистът е също толкова сигурен че няма Бог, колкото вярващия - че има.
Вече два века модерната епохи на учи да се съмняваме, да проверяваме, да отхвърляме авторитети. Мен лично, ако ме попитат дали вярвам в Бог, сигурно ще върна въпроса: какво имаш предвид под „Бог"?
Дядо с бяла брада на облаците, който обича да измъчва вярващите с пост и изпитания, или някакъв общ смисъл на Вселената? Какво значи „вярваш"? Да целувам ръка на дядо поп или да се опитвам да бъда добър човек?
Разбира се, границата между религиозни и атеисти е доста разтеглива. За едни да вярваш значи да бъдеш готов да се опашеш с бомби и да се гръмнеш за божията слава, за други - просто в тежки мигове да се успокояваш с мисълта, че отгоре те следят и ще помогнат.
За едни трябва да отричаш еволюцията до последния архиоптерикс, за други е достатъчно да си окачиш една иконка и си караш както знаеш. Ако знаем това, ще разберем и какво казваме, когато застанем на другия полюс като невярващи.
Kuku,дотолкова ли си повярва,че не мога да доловя разликата между нОТАРИАлен и нАТУРАлен.Тънката ирония явно е недоловима от ПРАВОВЕРНИТЕ редактори на чистото интелектуално слово. Ти ми кажи,като си толкова начетен по бантустани и бантускотове тези дето ги е ''огряла''истината с нотариус ли са миткали из пустинята 40 години? Ще сикиджем-еш собствената си майка и ще бириджем-еш от трите нал-дългото. Анадъмо?
И още нещо,отворко.До 1913 г. в България така нареченият Крепостен акт се е изписвал от съдилищата като НАТУРАЛЕН акт,но това е при положение,че си чел достатъчно и имаш информация. Напиши в Гугъл...натурален крепостен акт...и виж какво ще прочетеш. Това,че живееш до циганска махала и поназнайваш нещо от езика им/псувните/и си усвоил презрителното им отношение към българите те закопава на 100 метра под земята. нАТУРАлен скот.С нотариална заверка.
https://www.youtube.com/watch?v=ZBKIyCbppfs
Ние, поне формално, сме християнска държава и се предполага, че на всеки „християнин” му е ясно това, какво означава да бъдеш „християнин”. Още повече това се отнася за тези, които са българи, но са атеисти. Но на практика, и това е разбираемо, само тези, които изповядват християнската религия са наясно с християнската догма. За останалите важи правилото: „За да си привърженик на футболен клуб „Левски”, не е необходимо да тренираш всеки ден по 5 часа”. Или в случая, щом живееш в християнска държава, ти си християнин. Християнството, на пръв поглед не издържа на критиката на логиката и на здравия разум, най-общо казано. Защото да вярваш, според общоприетото мнение, означава да приемеш основни постановки „на вяра”. И най-вече: Непорочното зачатие и Възкресението. Докато за Непорочното зачатие има формално доказателство, Бог, по презумпция, е Всемогъщ и може да направи всичко, включително една дева да забременее, но при Възкресението има едно логично противоречие. До деня на Страшния Съд, когато хората умират, телата им се погребват, а душите им се възнасят на Небето, там са съдени от Исус, след което се изпращат според прегрешенията и добродетелите им или в ада или в рая. Но в деня на Страшния Съд, осъдените и вече излежаващи наказанието си, или пребивавщи в блаженство души, ще се върнат към плътта си, ще възкръснат, но вече като едно цяло душа и плът, за да бъдат съдени отново, за старите си престъпления или дарени с благодат за добродетелите си. Ето това противоречие, е неприемливо, защо в деня на Страшния Съд Исус ще преразглежда издадените от Него присъди? Какво междувременно се е случило?
Има още едно противоречие и то не заяга християнската догма сама по себе си, а историята на световните религии. Защо се получава така, че от хилядолетия създателите и изтъкнатите наставници и учители на тези духовни учения са останали в световната памет (тук е уместно да се спомене понятието МЕМИ на Р Доукинс - http://iztoknazapad.com/?page_id=3677 ), като се знае колко преходна е световната слава? Може би, защото те не са приели на вяра догмата, която обикновено е един миш-маш от анахронизми, противоречива фактология, банални предписания за ежедневния живот, предразсъдъци и суеверия. Затова, те не говорят за приемане „НА ВЯРА” на Истината на учението. Говорят не за постепенно постигане на истината, а за мигновено прозрение, просветление , сатори (при дзен). Това е взривна промяна на съзнанието. Светът представа да бъде враждебно обкръжение от обекти, които, рано или късно, ще унищожат самотния човек, превръща се в съвокупност от явления, където нещата са ефимерен резултат на тези явления. И този, който е постигнал Истината, става част от този свят на промените, той самият е този свят. Вместо да се носи по вълните на времето, той стои отстрани на времевия поток, в една неподвижна точка на Вечността. Не мога да свидетелствам, такова едно преживяване истина ли е или халюцинация, не съм го преживял, но е едно правдоподобно обяснение на непреходността на славата на великите религиозни учители. Явно е, че при такова прозрение, се извършва радикална промяна на съзнанието. Само така можем да не отхвърлим като безсмислица думите на големия швабски философ Якоб Бьоме, който казава „Може да си в ада, но да живееш в рая”.
Наистина, защо ученията на великите световни религии в много подробности ни изглеждат „скарани” със здравия разум? Ами защото основните истини се постигат единствено чрез прозрение. Което ще рече, този който е зрящ, няма как освен чрез нескопосни аналогии, да обясни на незрящите, какво са това цветовете, примерно. Такава ситуация, когато нещо, което е реално, но не може да бъде осъзнато заради обективни причини, имаме в книгата на E. Abbott “Flatland” Тези, които са чели книгата са наясно, че жителите на двумерното пространство не могат да си представят, какво е това тяло – куб. (Те всъщност не могат да си представят каквото и да е тяло).(Но всеки, който има някакви познания в геометрията, може да изобрази един куб на двумерен лист хартия). И случая за двумерните същества начертаните вертикални и хоризонтални линии ще са реални и разбираеми, а наклонените – опит на този, който е успял да излезе в тримерното пространство, да обясни на двумерните си ученици, какво представлява това, което те няма как да си представят – обемното тяло. По аналогия може да се направи и изображение на четиримерен куб (тесеракт) в тримерно пространство. В случая при световните религии без изключение ролята на наклонените черти от изобразяването на куба на лист хартия играят митовете, алегориите, аналогиите и други „патерици” с които „зрящите” се опитват да обяснят истинската реалност на своите непросветлени ближни. Но тези „средства” изглеждат толкова несериозни и налудничави за здравия разум, че не е чудно, че не издържат на обективната критика.
Конспиратор, благодаря! Минусите определено не са задължително условие човек да се отказва от коментара си, още повече, когато в него има смислени и верни неща. Наистина, едно кръвожадно и отмъстително божество внушава страх, страхопочитание. След като това се случи, ти вече се страхуваш и от посредниците. А точно това е целта на занятието. Страхувайки се от тях, ти вече си техен. В един български филм /забравих му името/ мъж, облечен в черно щъкаше из баирите край някакво село. Жените, като го забелязаха и като нададоха вой, че това било Дявола. Настана паника. От нейде се появи попа и като ги загълча... "От Бога трябва да имате страх, не от Дявола!" А сега де! Но да си спомним наш Ботев: О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Разбира се, от и в името на църквата, както и на други религиозни институции са вършени и много добри дела, но според мен това се дължи по-скоро на самите хора, отколкото на религията. В тази връзка се сещам за следната мисъл на Бенджамин Франклин: "Да се служи на Господа, означава преди всичко да се прави добро на човека. Оказва се, обаче, че молитвата е далеч по-лесен начин за такава служба, за това тя обикновено е и предпочитания....." Доста задълбочени са последните коментари на Янаки. С интерес ги прочетох.