"Няма да бъде пресилено, ако кажа, че МВР в момента се задъхва под собствената си административна тежест и много трудно изпълнява своите законови функции". Тези думи, които сякаш предричат днешното състояние на МВР, принадлежат на вече бившия вътрешен министър Веселин Вучков.
Още през януари той се опита да стартира болезнена реформа в МВР с цел оптимизиране на разходите за персонал. Няколко седмици по-късно обаче подаде оставка, а планът му за реформа си замина с него.
Няма да разберем дали той щеше да успее да разбие пагубното статукво, което днес обрича МВР на самоизяждане поради твърде раздутата администрация, прекалените привилегии и нулевото желание за реформа. Полицаите, които днес блокират пътищата на страната, просто са симптомът на това статукво.
Към началото на годината заетите щатни бройки в МВР са малко над 47 000 души. От тях с различни полицейски функции са били натоварени малко под 29 000 души, пожарникарите и спасителите са 6750.
Какво вършат останалите над 11 000 служители в МВР?
Най-общо казано - това е чиновнически персонал. Според справката на Вучков около 6600 души са заети с изпълнение на административни функции в МВР, а останалите към 5000 служители работят в телефон 112, дирекция "Български документи за самоличност", специалната куриерска служба и други подобни.
С други думи: 24% от служителите на МВР въобще не са пряко заети в правоохранителна или спасителна дейност.
Вучков не спира тук с откровенията: 41 000 души в МВР са със статут на държавни служители (с всички полагащи им се привилегии). А това значи, че автоматично се водят и първа категория труд, което значи ранно пенсиониране, големи отпуски и прочие.
Ако полицаите и пожарникарите са около 36 000, то какви са тези останалите 5000 души, които са с най-тежката категория труд в България? Чиновници.
Това, което бившият вътрешен министър намекна, но не каза в прав текст, беше следното: привилегиите в МВР са раздавани на килограм и днес статуквото е толкова силно, че практически е невъзможно да се направи каквато и да е реформа.
Преди всичко, реформата в МВР изисква две стъпки - ограничаване на администрацията и даване на социални привилегии (като първа категория труд) само на служителите, чиято работа е наистина опасна и отговорна.
Причината, поради която операторите в телефон 112 са държавни служители с първа категория труд, е далеч от всякаква логика и здрав разум.
Едва след като МВР спре да поглъща бюджетни средства за неприсъщи разходи, може да започне истинската функционална реформа по ясни критерии: брой на полицаите на глава на населението, териториалното им разпределение в населените места с масова битова престъпност, край на манипулациите със статистиката заради нерегистрирани кражби, обири и други престъпления.
Финансовият министър Владислав Горанов даде да се разбере много отдавна, че очаква именно такива реформи в МВР - привилегиите да са само за тези, които реално ги заслужават. Месеците обаче си минаха, а в МВР дори не стана дума за подобни оптимизации.
Единственият опит, който настоящият вътрешен министър Румяна Бъчварова предложи, беше извеждането в отделно държавно предприятие на паспортната служба на МВР и общата администрация на КАТ, която се занимава с регистрационните табели. По груби сметки това трябваше да махне около 1000 души административен персонал от МВР.
След като видя, че няма желание за промяна отвътре в МВР, финансовият министър Владислав Горанов реши да наложи реформите силово чрез орязване на бюджета. Това беше посрещнато с мълчаливо одобрение и от министър Бъчварова, която май няма сили сама да се пребори с административното статукво в повереното ѝ министерство.
Резултатът бе лесно предвидим.
Мощните и добре организирани синдикати в МВР веднага се задействаха, настоявайки за пълна отмяна на всички планирани орязвания на социалните им придобивки.
Не трябва да се забравя, че същите драми с орязани социални привилегии се наблюдават днес и във Въоръжените сили. Привилегиите там са същите - ранно пенсиониране, 20 заплати при напускане на системата, големи отпуски, пари за храна и прочие.
За разлика от МВР, обаче, Министерството на отбраната премина през сериозни реформи и оптимизации. Например цивилните служители отдавна нямат същите привилегии, както колегите им с пагони. Място за оптимизации все пак има, но изглежда министър Николай Ненчев няма желание или възможности да се захване с тях.
През юли 2015 г. Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в Народното събрание, заплашително размаха пръст към военния министър и заяви, че там не текат никакви реформи, което заплашва ведомството да остане без пари за заплати в края на годината. Това не се случи, след като бе коригиран бюджета за тази година, но си остана оценката „слаб 2", която Стоянова постави.
МО не са толкова открити в съобщаването на броя на щатните си бройки, както МВР, но все пак има публично достъпна информация, която дава яснота за това, че и военното ведомство е претоварено с администрация.
Числеността на въоръжените сили днес е около 38 000 души, но едва 26 000 от тях влизат в Българската армия. Останалите се числят към „Военна полиция", Военномедицинска академия, военното разузнаване, висшите военни училища и академии, военните музеи и редица други административни части.
Пряко в администрацията в МО са заети около 1000 души.
Отделно министерството все още е пълно с всякакви мислими и немислими агенции и служби, като например изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело", която се занимава с почивните станции, детските градини и клубовете на МО из страната или Информационния център на министерството, който стопанисва цял вестник и телевизия.
Въобще по прашасалите етажи на МО има достатъчно място за оптимизация, дори бетонираното административно статукво да не е толкова видно, както в МВР. Това са оптимизации, които въобще няма да предизвикат рязане на живо месо от Българската армия.
Нищо такова не стана факт в последната година, като вместо това бе приет поредния импотентен документ за развитието на въоръжените сили до 2020 г., в който няма и помен от мащабните административни реформи, за които настояват от Министерство на финансите.
Така огънят на орязаните привилегии обхвана и МО.
Наивно е да очакваме, че МВР и МО ще се вживеят в ролята на гущера, който ще си откъсне опашката (ненужната администрация и привилегии), за да оцелее.
Затова министър Горанов се вживя в ролята на човека със сатъра. Само може да се надяваме, че ударът му ще бъде точен, ако въобще му позволят да го нанесе.
Ако ли не, то ще се стигне до доволно негативен сценарий - поредното отлагане на реформите в МВР и продължаване на наливането на милиарди в бездънната им каца, както и отказ от така чаканите и забавени модернизационни програми в МО.
И всичко това - само за да могат няколко хиляди чиновници да стоят на топло в МВР и МО, като се кичат със същите привилегии, които се полагат на граничния полицай с редовни денонощни смени или носещия бойно дежурство военен офицер.
