В неделя изчезна пореден самолет, като отново няма и помен от останки - полет на AirAsia се изгуби без следа заедно със своите 162-ма пътници някъде между Сурабая в Индонезия и Сингапур. И за пореден път си задаваме въпроса: Как може в XXI век, времето на технологиите, самолет да падне във водата и никой да не знае точно къде?
Това се е случвало и преди: през 2009 година с полет 447 на Air France в южните части на Атлантическия океан и разбира се, най-голямата мистерия в историята на авиацията - полет MH370, който изчезна през март в южните части на Индийския океан, без да бъде проследен.
А технологията, която да възпрепятства подобни инциденти, съществува и то от доста отдавна. Когато военните самолети и хеликоптери бяха изпратени да търсят останките на изчезналия MH370, те бяха оборудвани със записващо устройство (черна кутия), което се откача и изплува над водата при инцидент, в момента, в който самолетът докосне водната повърхност. Така е лесно да се локализира мястото на катастрофата заради сигналите, които устройството излъчва.
Звучи просто, нали? Нито един пътнически самолет няма подобна система, с която черната кутия да се откача. За сметка на това военните самолети използват този механизъм от 60-те години на миналия век. Версия на системата, подходяща за пътнически самолети, е одобрена през 2007 година. Но няма самолет, който да се е сдобил с нея. Авиационната индустрия твърди, че понякога тези системи могат да изскочат дори когато няма реална причина и да действат като безпричинна аларма. Но това звучи като много дребен проблем в сравнение с незнанието къде е паднал самолет.
Има и друго оборудване, което не изисква вграждането на нови технологии, въпреки че струва скъпо и отнема време.
Всеки пътнически самолет в небето има системи за мониторинг, които записват хиляди байтове информация за летателния апарат и работата на двигателите му. Тази информация се изпраща до записващите устройства на самолета, а порции от нея се изпращат, обикновено на интервал от половин час, до сателити и до земята, за да се следи позицията на самолета и да бъде ясно от каква техническа поддръжка може да има нужда летателният апарат, когато кацне на земята.
Според експерт това може да бъде лесна стъпка към създаването на пакет с важна информация за полета, която да се изпраща през 15 минути до земята. Идеята е наречена „черната кутия в облака", защото работи на същия принцип, на който информация от компютър може да се складира в облак.
Но един допълнителен трик може моментално да разреши проблема с катастрофите на самолети над водата. Компютрите, които управляват полета, съдържат навигационна информация, програмирана за всеки полет. В нея се взима предвид теглото на самолета, количеството гориво и метеорологичните условия, за да се определи така курса на полета с такава точност, че още при излитането на самолета, да се знае точното време на кацането му.
Изглежда относително лесно в тази система да се вгради и възможността да се усети отклонение на самолета от курса, независимо дали заради кофти метеорологични условия или заради друго нарушение. (Обикновена команда на пилота, какъвто вероятно е случаят с AirAsia, след като капитанът е поискал изкачване в надморската височина с 11,5 километра, за да избегне метеорологични проблеми, не задейства системата). С такава възможност обаче би трябвало от момента, в който настъпи промяна на кърса, информация автоматично да бъде изпратена до станциите на земята.
Минути преди самолетът да се удари във водата, вече ще има изпратен сигнал за тревога и когато летателният апарат вече е във водата, ще е ясно къде точно се намира.
Повечето авиокомпании по света вече имат системи, които записват тази информация непрекъснато. Необходима е само една „тръба", която да селектира и предава жизненоважната информация.
Всичко това може да струва само 20 долара за един кабел. Но не е толкова просто. Няма система, дори и най-простата, която да бъде въведена от авиокомпания, без да плати 50 000 долара, защото са необходими и време за тестване и сертифициране.
Но не цената е проблемът за въвеждане на подобна технология, а бюрокрацията. Десет месеца след изчезването на полет MH370, двете международни организации, отговорни за безопасността на полетите - Международната организация на гражданската авиация и Международната асоциация по въздушен транспорт все още чакат „работните групи" да кажат каква технология да се използва, за да се разреши проблемът с изчезналите в океана самолети.
Ако миналото може да бъде някакъв ориентир, предстоят още работни групи, семинари, конференции и взимане на решения, преди да се започне каквото и да е, за да се направи онова, което можеше да се случи за месеци.
