По-добре е да имаме по-малко демокрация, ако животът на мнозинството от хората в страната се подобрява. Това смятат 43% от италианците, според проучване, проведено от Института Пиеполи в началото на тази година. И да, подобни мнения на Апенините едва ли са били толкова силни от 1922 г. насам, когато Мусолини с маршова стъпка влиза в Рим и поема властта в Италия.
Сред гласоподавателите на Лигата на Матео Салвини - крайнодясната консервативна партия, която в момента има решаващ глас в управлението на страната - делът на онези, които виждат демокрацията като относително безполезна, достига до 67%. Изненада? Не и за критиците на Лигата, пише италианският в. La Stampa.
И все пак, тези цифри си струва да бъдат разгледани. Салвини постепенно се превръща в едно от силните лица на консервативното, националистическо течение не само в Италия, но и в цяла Европа.
Той влиза в конфликт с френския президент Еманюел Макрон, наричайки го "вреден за страната си", призовава за отпор на Германия и влиянието й върху политиката на ЕС и не на последно място - вече многократно е изявявал желание да организира в единна сила гледащите се с недоверие националистически формации в Европа.
Иначе казано той вече влезе в европейската политика с имиджа на "лошо момче" и претенциите Италия да поведе континента към нова идеологическа промяна. Междувременно от Брюксел и във водещите европейски държави, в които популистите все още не са се сдобили с власт, надеждите са, че Италия ще се върне към умерената политика.
Ако се съди обаче от въпросното изследване, това едва ли ще стане скоро, поне не и на фона на наближаващите избори за Европейски парламент. От същото проучване научаваме, че 44% от италианците подкрепят правителството на двете популистки партии - Лигата и Движение "5 звезди", въпреки че 62% признават, че властта в Италия в момента се държи от популисти.
Странното в случая е, че именно центристите и център-дясно - онези, чиито интереси се предполага, че двете формации - биещата към крайното дясно "Лигата" и често отиващата в крайнолевия спектър "5 звезди" - не защитават, са тези, които не са съвсем убедени, че правителството на страната е популистко. Междувременно недоволството на тези, които са гласували за двете управляващи партии, е ниско - 89 на сто от тях отново биха отишли до урните, за да дадат същия глас.
Дотук всичко изглежда нормално. Но ето го и странният момент: 78% от италианците предпочитат една по-обединена Европа по отношение на икономиката.
А това включва поддръжници на Лигата (69%) и "5 звезди". Което малко или много е парадоксално на фона на цялата реторика на двете формации срещу дългата ръка на Брюксел в държавните дела на страните членки на ЕС.
Изглежда обаче съгласието за това "безименните европейски бюрократи" да получат повече власт, наистина е доминиращо мнение, тъй като 82 на сто от италианците биха подкрепили и идеята за Единна отбрана на ЕС - сакралната за лидери като Макрон идея за обща армия на Обединена Европа - нещо, което включва идеята генерали от чужди държави да разполагат с властта да оперират по защитата най-вече на страни като Италия, които са външна граница на ЕС.
Всичко това води към един интересен извод не само за Италия, но и за една сериозна част от гражданите на ЕС, които са склонни да гласуват за популистки и крайнодесни формации - отвращението от настоящото статукво расте. Страхът от бъдещето - също. И колкото по-голям е той, толкова по-силни ще стават онези партии и политици, които (поне в реториката си) обещават да решават конкретни проблеми с твърда ръка.
Същевременно обаче колкото и твърда да е една ръка, на ЕС продължава да се гледа като на скалата от стабилност, която придържа държавите членки в тези времена на несигурност.
И идеи за обща икономика и още повече обща отбрана, ако бъдат представени по достатъчно примамлив начин, че да привлекат хората.
Факт е, че европейските бюрократи са универсален злодей, който може да послужи на всяко едно правителство като извинение за дадени неразбории, но извън тази "полезна роля" продължава да стои образа на ЕС като една от световните сили - нещо, което през последните няколко години на икономически и бежански кризи не личеше особено много.
Обаче на фона на острата политика на Русия, експанзионизма на Китай и непредвидимото поведение на САЩ, Обединена Европа изглежда като сигурно убежище. Макар и не точно в този си вид.
И това е решаващата карта, на която популисти като Салвини се надяват да изиграят на предстоящите избри за Европейски парламент. Защото ако оставим настрана играчи като Марин льо Пен и нейния "Национален сбор" (а дори и за нея вече не се знае съвсем), повечето от "рисковите играчи" в Европа не искат разпадането на ЕС, а дори напротив - той да продължи да съществува, но просто да се изменят неговите ценности и да се даде повече пространство за действие на националните правителства.
Това е идеята за един по-затворен за мигранти Европейски съюз, който да разчита на строгост по границите си и защита, да гарантира икономическата сигурност на членките си и да предотвратява прибързани решения, и с армиите си да задържа враговете на прилично разстояние - които и да са тези врагове.
Всичко това влиза в плановете на лидери като Матео Салвини или Вишеградската четворка. И някои виждат в това вече наченки на европопулизъм.
Те се отразяват и на гласоподавателите на партиите им. За тях апелът за по-малко демокрация за сметка на по-добър живот и повече сигурност, та били и те на цената на повече европейски бюрократи, определено звучи примамливо във времена като сегашните.
