Изглежда тази година американският Конгрес няма да вземе окончателно решение за военната помощ за Украйна, след като по-рано през седмица лидерите на Сената (Горната камара) обявиха, че продължават преговорите за постигане на компромис.
Така те отложиха евентуално гласуване за началото на 2024 година.
От началото на войната през февруари 2022 година досега Щатите са предоставили около 75 милиарда долара подкрепа за Киев.
Президентът Джо Байдън пък поиска от Конгреса да одобри ново мащабно финансиране на стойност 106 милиарда, включително 60 милиарда предназначени за Украйна.
Само че преговорите не вървят.
В двете камари републиканците имат малко мнозинство и блокират приемането на финансовия пакет с аргументите, че САЩ не трябва да инвестират толкова пари на данъкоплатците в далечен конфликт и е необходимо да обърнат повече внимание на защитата на собствените си граници, поставени под сериозен имигрантски натиск.
По сходен начин унгарският премиер Виктор Орбан блокира подкрепа на Европейския съюз за Украйна на стойност 50 милиарда евро.
Наложи се украинският президент Володимир Зеленски лично да пътува до САЩ, за да призове както Вашингтон, така и Брюксел да отключат средствата, предупреждавайки, че Москва разчита да победи като разклати единството на Запада.
Републиканците обаче го посрещнаха скептично, дори хладно.
Социологическо изследване на Gallup от юли показва, че благосклонността на републиканците към Зеленски е спаднала до 51%, след като е била 61% в началото на войната.
През лятото цели 41% не го одобряват изобщо, докато едва 6% са имали негативно отношение към него през февруари 2022 година.
Ако прибавим към това и вътрешнополитическите борби заради предстоящите президентски избори след по-малко от 12 месеца, е логично, че помощта се превръща в заложник на американската политическа динамика.
Какво обаче е предоставил Вашингтон досега?
Оценки на немския Kiel Institute for the World Economy показват обща сума от над 75 милиарда долара, която обаче не включва всички свързани с войната разходи, като например подкрепа за възстановяване капацитета на съюзници, които също са дали помощ.
Ето разбивката, която са направили от немския изследователски институт:
- $2,7 милиарда (4%) за хуманитарна помощ - храна, подслон, медицинска помощ и други;
- $26,4 милиарда (35%) за финансова помощ - бюджетни постъпления за укрепване на украинската икономика чрез Фонда за икономическа подкрепа, заеми и други;
- $18,3 милиарда (24%) за военни обучения, логистика и разузнаване;
- $23,5 милиарда (31%) под формата на военна техника, оръжия, оборудване и боеприпаси;
- $4,5 милиарда (6%) като грантове и заеми, предвидени за областта на сигурността и отбраната на Украйна.
Съединените щати са предоставили повече от 44 милиарда долара директна военна помощ между януари 2022 година и декември 2023 година, повече от следващите четири най-големи донора взети заедно.
Това са Германия, Великобритания, Норвегия и Дания.
Близо две години след началото на войната администрацията на Байдън е предоставила или предстои да предостави на Украйна един почти безкраен списък с военен хардуер.
Тук влизат танкове Abrams, бронирана техника, системи за противовъздушна отбрана, хеликоптери, тежка артилерия, дронове, ракети, както и системи за спътниково наблюдение и радари.
Към тях има и огромен брой леки оръжия, както и над 2 милиона 155-милиметрови артилерийски снаряда, които се очертават като един от ключовите компоненти за воденето на текущата позиционна война.
Преди няколко месеца пък администрацията на Байдън предизвика противоречиви реакции, след като даде разрешение за доставка на касетъчни боеприпаси, които са забранени от международна конвенция с участието на 112 държави.
САЩ, Украйна и Русия обаче не са сред тях.
Оттук нататък следва въпросът дали САЩ има готовност да продължи подкрепата си, имайки предвид текущите дебати и кандидат-президентската кампания, която тепърва навлиза в разгара си.
Логично е републиканците да заемат по-консервативната и противоположна на демократите позиция, отговаряща на електората.
Така темата "Украйна" се превръща в поредното поле за спор между двете основни партии в САЩ и става част от техните междупартийни конфликти и противоречия в борбата за гласове и печелене на обществена подкрепа.
Например бившият президент Доналд Тръмп, който има амбициите да се върне на поста, постоянно атакува текущата американска помощ за Украйна и обвинява Байдън, че "пренебрегва жизненоважните интереси на Америка", докато "ненужно и опасно води света към Трета световна война".
Дори гласовитият и влиятелен републикански сенатор Линдзи Греъм, който в началото на войната написа в социалните мрежи, че руският президент Владимир Путин трябва да бъде ликвидиран, вече има по-различна позиция.
"Няма да гласувам за каквато и да е помощ, докато не осигурим нашата граница", казва той за CNN. "Няма да помагам на Украйна, докато не си помогнем сами."
Така че следващите седмици и месеци ще бъдат от решаващо значение, докато републиканци и демократи се борят за гласове, а на бойните полета в Украйна битките също продължават.
За съжаление се оказва, че някои от най-големите достойнства на демокрацията в момента работят срещу нея.
***
Коментар по темата
Автор: Венцислав Божев
Историята досега ни е научила, че в сравнение с демокрациите, авторитарни режими и диктатури срещат по-малко вътрешна нестабилност по време на продължителни военни конфликти.
Това е така заради концентрацията на всички управленски ресурси и инструменти в един тесен властови център, който лесно може да прикрива и да се справя с вътрешно недоволство.
Особено в руския случай и руското общество, системно научавано да бъде безкритично към управляващите си, изборите винаги са с ясен победител и където всяка потенциална опозиция бива заглушена по един или друг начин.
Без съмнение войната в Украйна е конфликт на изтощение между Запада и Русия, в който ще надделее страната с повече готовност да прави жертви в името на победата.
Тук Русия определено има предимство, защото за Кремъл не съществува необходимостта да се отчита пред руския народ и има далеч по-малко скрупули какви жертви ще бъдат дадени.
За демокрациите в Европа и САЩ е далеч по-различно. Изборите зад Океана нямат предварително ясен резултат, както е в Русия, и политиците трябва да се съобразят с всяка флуктуация на общественото мнение, ако искат да запазят управлението си или да стигнат до него.
В случая няма значение, че НАТО и съюзниците имат далеч по-голям военно-икономически потенциал от Русия. Всяко колебание означава една малка победа за Путин.
