Всяка война рано или късно приключва.
При някои това се случва за броени дни и дори часове, докато при други може да трае с десетилетия.
И войната в Украйна ще приключи все в един момент. Въпросът е кога и по-важното - при какви условия, защото е трудно да накараш две или повече страни да прекратят насилието помежду си, особено когато говорим за конфликт с огромни залози.
Очевидно е, че ситуацията на фронта е зациклила от дълго време. От началото на годината досега и двете страни проведоха сериозни офанзиви, но нито една от тях не е постигнала голям пробив, а фронтовите линии в общи линии не са променени осезаемо.
Настоящата битка за задържане на окупираните територии в Южна Украйна със сигурност не е това, което Путин е искал в началото.
Не се оправдаха обаче и големите надежди за мащабната украинска контраофанзива, а скромните резултати в крайна сметка изтощиха Киев и поразколебаха някои от по-нетърпеливите западни съюзници.
Това не означава, че конфликтът ще свърши скоро, а че силите са в паритет и няма как да видим ясна и категорична победа, при която една от страните да капитулира безусловно.
Оттук нататък следват различни сценарии, които биха могли да бъдат оценени и представени като победа в Украйна и Русия.
Киев си връща обратно всички окупирани територии
Според правителството на президента Володимир Зеленски това е минималното условие, при което би могло да се говори за мир. То означава връщане не само загубените области от началото на сегашния конфликт, а също и на анексирания през 2014 година полуостров Крим.
Това е най-добрият възможен вариант за Киев, който би включил и недвусмислени гаранции за суверенитета на страната под формата на членство в НАТО и Европейския съюз.
За съжаление перспективите за подобен изход не изглеждат особено добри, имайки предвид статуквото и разпределението на силите на фронта към момента.
Балансът все пак може да се промени в полза на Украйна и да доведе до решителен пробив заради внезапен колапс на руската отбрана (какъвто имаше при изтеглянето от Херсон) и/или до ...
... смяна на режима в Кремъл
За много анализатори Владимир Путин е заложил оцеляването на своето управление върху изхода на войната в Украйна. Бунтът на "Вагнер" показа до каква степен режимът може да се окаже уязвим, а последвалата смърт на Евгений Пригожин демонстрира, че все пак никой не може да изнудва Кремъл и да си мисли, че ще му се размине.
Оттогава насам се впрягат почти всички ресурси на държавната машина, за да се утвърди контрола върху руското общество и по-важното - средите на крайните националисти, които от дълго време са недоволни от начина на водене на войната в Украйна.
За Киев със сигурност би било успех Путин да изчезне, но ако начело на Русия застане някой по-краен и брутален, тогава тази победа ще бъде пирова.
Намеса на Китай
Руският президент засега би се огънал единствено след категорична намеса на Пекин. Тук не става дума за пожелателни фрази за мир и диалог, а за конкретни и ясни действия на най-големия руски съюзник.
От китайска гледна точка войната в Украйна представлява един от ходовете на глобалната шахматна дъска в партия шах, която Пекин води срещу САЩ, а Русия служи като една от фигурите.
Ако, по думите на Путин, Украйна се използва за "пушечно месо" и "инструмент" срещу Русия, то същото може да се каже и с обратен знак за отношенията на Пекин спрямо Москва. Те са толкова приятелски, доколкото Русия е разглеждана като оръжие срещу Запада и източник на евтини ресурси в полза на глобалните китайски амбиции.
Докато изпълнява тази си цел, Путин ще бъде считан за приятел. Така всякакви негови отстъпки в Украйна могат да се случат, ако в Пекин видят полза от тях.
Русия задържа окупираните територии
Не бива да се подценяват възможностите на Кремъл да пречупи всеки един резултат през призмата на своята пропагандна машина. Не става въпрос само за контрола върху медии, но и за начина, по който се разви наративът, че това е война срещу колективния Запад, не само Украйна.
Дори малките победи могат да бъдат представени като наистина впечатляващи успехи в стила на Давид срещу Голиат.
Оптималният вариант за Кремъл включва не само задържане на анексираните региони и принуждаване на Украйна изрично или имплицитно да приеме това положение, но също така и принуждаване на Киев да се откаже от амбициите си за членство в НАТО и ЕС.
Замразяване на конфликта
Другият основен вариант, който може да мине за победа в Москва, е класическият модел на постепенно задушаване на военните действия и преминаване в един много слабоинтензивен военен конфликт, какъвто беше между 2014 и 2022 година.
Така Русия ще си запази контрола върху окупираните територии, като същевременно с това ще се възползва от два важни фактора - нарастващото влияние на популисти в Европа и САЩ, искащи да спрат подкрепата за Киев; и изтощението на Украйна, която търпи повече жертви в пропорционално отношение.
При всички положения краят на войната в Украйна ще бъде резултат от болезнена оценка на съотношението между цена и печалба. Един своеобразен анализ на потенциалните щети срещу перспективите за по-добър резултат.
За момента обаче нито една от двете страни не изглежда да е готова за такова нещо.
Русия вече подготвя за 2024 г. най-големия военен бюджет в своята история, като заделя близо 1/3 от всички държавни разходи за отбрана и за "специалната военна операция". Това демонстрира готовността на Кремъл за нови 12 месеца на активна война.
В Украйна пък предстоят президентски избори с все още неясен статут заради войната. Зеленски със сигурност ще трябва да покаже резултати, ако смята да ги провежда.