Владимир Путин не за първи път ще трябва да се разправя с терористична заплаха. Гледайки сегашната ситуация, лесно можем да си спомним начина, по който стигна до най-високото стъпало в руската политика през 2000 г.
Няколко месеца по-рано - през есента на предишната година - серия от бомбени атентати в жилищни блокове на няколко руски града стават формален повод за Втората чеченска война.
Начело застана Путин, който не само че успя да се справи с тогавашната терористична заплаха (въпреки че и до ден днешен има сериозни съмнения относно ролята на ФСБ в случая), но и върна обратно в състава на Руската федерация отцепилата се Чеченска република чрез комбинация от брутална военна сила и ловки политически ходове.
Победата и до днес се счита в Русия като поправяне на една от несправедливостите, случили се в резултат на хаоса и несигурността в десетилетието след разпада на СССР, а Путин е смятан за герой за това, че е донесъл стабилност и сигурност на руското общество.
Днес, близо четвърт век по-късно, Русия отново е в разгара на кървава война и изправена пред терористична заплаха и Путин отново дава обещание, че "терористите, извършили това зверство, ще бъдат намерени и наказани."
Отговорността за сегашната атака от 22 март, при която до момента са загинали 139 души, пое джихадистката организация "Ислямска държава".
Това стана на няколко пъти в дните след нападението, включително през официалната медия "Амак", както и през каналите на регионалния клон "Ислямска държава - провинция Хорасан", който е пряко отговорен за провеждането на ужасяващото дело.
Разузнавателните служби на САЩ и Франция са категорични, че атаката е осъществена от симпатизанти на ИД.
Още в началото на месеца Вашингтон предупреди за потенциално нападение в Москва, но там никой отговорен фактор по една или друга причина не обърна внимание.
Всъщност самият Путин тогава определя предупреждението като провокация и пряк шантаж, които целят сплашване и дестабилизиране на руското общество в навечерието на президентските избори.
Сега президентът няма друг избор, освен да прехвърли вината за случилото се другаде. А обичайният виновник е Украйна.
В понеделник по време на среща с представители на службите за сигурност, предавана на живо по телевизията, Путин призна, че атаката е извършена от радикални ислямисти, но също така отправи недвусмислен намек към Украйна.
"Разбира се, трябва да се отговори на въпроса защо, след като са извършили престъплението, терористите са се опитали да отидат в Украйна? Кой ги е чакал там?", пита президентът, имайки предвид мястото, на което са заловени терористите часове след атентата - на около 150 километра от границата.
Не е нужно той да отправя директни обвинения. Необходимо е само да спомене думата "Украйна", за да вкара в обществения дискурс потенциалната намеса на Киев и да отприщи всички възможни конспиративни теории в социални мрежи и медийно пространство.
Главният секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев, както и началникът на ФСБ Александър Бортников също се включиха с изявления за намесата на Украйна, но никой досега не е представил каквото и да е доказателство за пряка или непряка намеса на Киев.
Версията "джихадисти + Киев" със сигурност задоволява необходимостта на Путин да демонизира Украйна и посочва отговорен за атентата.
Тя обаче не адресира нито фундаменталните проблеми в руското общество, свързани с отношението към огромния брой имигранти-мюсюлмани от бившите социалистически републики, нито сериозния пробив в силовите служби, които в момента са концентрирани почти изцяло върху Украйна.
Няма и да успокои притесненията на хората, които си припомниха ужасите от 1999 г. и последвалите заложнически кризи в театъра "Дубровка" и училището в Беслан.
Оттук единственият възможен отговор, който Путин и приближените му познават, е демонстрацията на груба сила.
Неслучайно четиримата преки извършители на атентата бяха демонстративно показани в съда със следи от побой и изтезания. Неслучайно в социалните мрежи се появи и клипа, при който се вижда как в ареста на единия от тях му режат ухото и след това го принуждават да го изяде.
Ако опитът от предишни години е нещо, което може да се вземе предвид, то действията на властите по обичай ще бъдат брутални и безразборни.
Със сигурност по един или друг начин ще бъдат засегнати няколкото милиона имигранти и хора с произход от страни като Таджикистан, Узбекистан или Киргизстан. Само за киргизите се смята, че са над 1,3 милиона души.
Това съответно няма да се отрази добре на руската икономика, тъй като хората от тези държави най-често се занимават с нископлатени професии, които повечето руснаци не искат да приемат.
Колкото повече хаотичен натиск се оказва върху въпросните общности, толкова повече ще се отварят нови възможности за "Ислямска държава", каквито и обвинения да се отправят към Киев.
Да се мисли, че Путин ще използва терористичната атака като повод за допълнителна мобилизация на войници за войната в Украйна също влиза в сферата на вероятностите, макар че президентът няма нужда от подобно оправдание за извършване на крайно непопулярната мярка.
Все пак съвсем наскоро той си подсигури достатъчно кредит на доверие чрез убедителното преизбиране за пети мандат на управление в кампания, която имаше ясната задача да покаже кой е лидерът, както и че народът го обича и подкрепя в провежданите от него политики.
Разгледан от тази перспектива, атентатът от 22 март открива повече предизвикателства, отколкото възможности за Путин.
Потенциално избуяване на ислямски радикализъм в страната със сигурност ще отвори старите рани в Северен Кавказ.
Путин спечели войната там преди две десетилетия, но това не означава, че регионът е омиротворен.
Напротив - относителният мир се поддържа от хора като Рамзан Кадиров, страх и репресии, които не се знае в кой момент ще избият в неприятна посока.
При положение, че огромна част от руския оперативен капацитет е насочен към Украйна, какво ще стане, ако отново се стигне до бунт в Чечения, Дагестан или пък Ингушетия?
Сегашната ситуация далеч не е същата като през 1999 г. и това е лошото за Путин, защото може да му се наложи да избира между амбициите си в Украйна и удържането на Кавказ.
