Последните две години се оказаха изключително турбулентни за човечеството.
С коронавирус пандемия, нарастващо въздействие на климатичните промени и ескалиращи конфликти по различни точки на света, трудно може да се каже, че 2022 г. ще бъде много по-добра и при всички положения ще бъде маркирана от опитите за справяне с последствията на всичко, случило се досега.
При всички положения COVID-19 ще продължи да оказва влияние върху политиката, икономиката и сигурността в световен план.
Светът малко по малко свиква да живее с коварния вирус и започва да се възстановява, но все пак опасността остава най-вече заради възможностите от появата на нови варианти като омикрон.
Що се отнася до конфликтите, коронавирусът има отношение най-вече в икономически план, като пандемията вече демонстрира как може да влоши хуманитарни кризи, както и да създаде условия за безработица, обедняване и изостряне на различни социални, религиозни, икономически или етнически разделения.
В Европа вече имаше протести с насилие и даже случаи на екстремизъм, свързани с COVID, докато в стабилни държави като Тунис пък вирусът бе основна причина за колапс на здравната система, протести и държавен преврат. По тази линия особено уязвими ще бъдат страните в нестабилни региони и конфликтни зони.
Друга тенденция, която със сигурност ще излезе на преден план, ще бъде злонамерената кибеарктивност, подкрепена както от държави, така и от недържавни актьори, а киберпространството ще става все по-актуално поле за конфликти, наред с използването на все по-сложни кампании за разпространение на дезинформация и фалшиви новини.
Почти със сигурност ще се задълбочи и тенденцията за надпревара във въоръжаването между различните регионални и глобални сили.
Миналата година бе поредна, в която бяха подобрени рекорди за инвестиции в отбрана (на фона на икономическа криза и свити бюджети).
Това отчасти е резултат и на ерозията в глобалната доминация на САЩ в международните отношения, позволила издигането на по-малки регионални сили, вкопчени в борба за надмощие в Близкия Изток, Средиземноморието, Африка, Кавказ, Централна и Югоизточна Азия.
Голяма част от света преживя по кошмарен начин последните години и както показва нашият кратък списък от конфликти, сянката на 2021 г. ще продължава да тегне още дълго.
САЩ срещу Китай
Много вероятно това ще бъде основният конфликт, който в голяма степен ще определя динамиката на международните отношения през 2022 г.
С нов президент в Белия дом отношенията между двете държави продължиха конфротационната си линия от предишните години и противопоставянето се задълбочи още повече. Макар и в различен стил от този на Доналд Тръмп, Джо Байдън продължи тенденцията на пренасочване на американския фокус към Азия.
Самият конфликт се изразява практически на всяко едно възможно поле - от търговската война, икономическата конкуренция и киберпространството, през дебата за климатичните промени и човешките права, до въпросите за Северна Корея, Тайван и Южнокитайско море.
Съперничеството на двата гиганта хвърля дълга сянка върху световните дела и засилва опасностите за ескалация в деликатни зони на Източна Азия.
Особено критично е положението около Тайван, където често прелитат китайски военни самолети, както и в оспорваното Южнокитайско море, където всички държави от региона са в непрекъснат конфликт. Именно там все по-често се появяват американски самолетоносачи.
Всеки един инцидент може да доведе до ескалация. Когато през 2001 г., във време на относително спокойствие, американски и китайски самолети се сблъскват във въздуха около остров Хайнан, са необходими няколко месеца дипломатически усилия, за да се избегне криза. Сега е различно и подобен случай може да доведе до много по-големи последствия.
Украйна
В продължение на няколко години ситуацията в Украйна бе в състояние на нискоинтензивен замразен конфликт, докато не се разпадна споразумението между президентите Зеленский и Путин от 2019 г.
Това доведе до дислоцирането на руски войски по границата с Украйна. При това, на цели два пъти - през април и ноември/декември месец.
Самата ескалация е резултат най-вече от нежеланието на Украйна да спазва Минските споразумения, особено отказът за даване на специален статут на сепаратистките региони.
Не трябва обаче да се подценява като причина и по-широката стратегия на Москва за оказване на натиск в Източна Европа и на Балканите с цел фрагментация и превръщането на региона в буферна зона между Русия и НАТО.
По тази логика Русия постави серия от практически неизпълними условия, които обаче по всяка вероятност представляват база, от която да бъде отстъпено по време на предстоящите преговори в Женева, така че да се стигне до компромис.
Военна ескалация е вариант при провал на преговорите, но тя по-скоро би изключила пълномащабна инвазия в Украйна, а по-скоро ще се свърже с активиране на сепаратистите, за да бъде оказан натиск при последващ кръг от преговори.
Въпреки това регионът остава една от най-интересните и горещи точки на планетата поне за следващите няколко месеца.
Афганистан
Краят на 20-годишното присъствие на НАТО и САЩ от Афганистан, последвано от поемането на властта от талибаните, в никакъв случай не означава стабилност.
В момента новото правителство се опитва да си изгради нов по-позитивен имидж в международен план, който да го извади от изолацията и наложените санкции.
С прекъсната хуманитарна помощ и замразени средства, талибаните трябва да управляват една фрагментирана и разделена страна стояща на прага на икономически колапс и глад. Според оценките на ООН около 23 милиона души в Афганистан са заплашени от остър недостиг на храна.
На този фон поне за момента нивата на насилие са по-ниски, но 25-те жертви на бомбен атентат срещу болница в Кабул през ноември показват, че ситуацията лесно може да излезе отново извън контрол. На терен действа изключително бруталният местен клон на "Ислямска държава", който се превръща в един нарастващ проблем за талибаните.
"Ал Кайда" също продължава да има контакти с тях, въпреки поетите ангажименти за прекъсването на всякакви отношения. Това означава, че с наличието на "Ал Кайда", "Ислямска държава" и други екстремисти, действащи практически почти напълно свободно, Афганистан лесно може да се превърне в регионален хъб за износ на радикален джихадизъм.
Йемен
Гражданската война в Йемен е в патова ситуация, без видим край в близко бъдеще. Бунтовниците хути, подкрепени от Иран, показват устойчивост и капацитет, който им позволи през 2021 г. да овладеят някои ключови области.
От своя страна, военната кампания и икономическа блокада, наложени от Саудитска Арабия (подкрепяща президента Абдрабу Мансур Хади) допълнително допринасят за влошаване на тежката хуманитарна ситуация.
Дори и една от тези две враждуващи страни да вземе надмощие, това няма да означава край на конфликта, тъй като в южната част контрола се държи от сепаратистки настроения Южен преходен съвет, подкрепен от ОАЕ, a друг важен фактор е и фракцията на Тарик Салех, племенник на убития през 2017 г. бивш президент Али Абдула Салех.
Към момента страната е фрагментирана на политически, религиозен и племенно-кланов принцип, на път да стигне до състояние на напълно провалена държавност.
Джихадизъм в Африка
Ситуацията в Афганистан със сигурност даде тласък на джихадистките движения, но епицентърът със сигурност вече е в Африка като следствие от загубата на позиции в Близкия Изток и пренасочването на ресурси и усилия в посока по-уязвими и нестабилни райони.
В Западна Африка клоновете на "Ислямска държава" и няколко групи, свързани с "Ал Кайда" увеличават темпа си на атаки в Нигерия, Мали, Буркина Фасо и Нигер. Страни като Того, Бенин, Гана, Сенегал, Кот д'Ивоар и Камерун също остават под заплаха.
Източна Африка също представлява подобно поле най-вече в Мозамбик и Сомалия, където местните джихадисти заплашват стабилността на и без това слабите управления.
Всички тези държави са с различна вътрешна динамика, но като цяло споделят някои общи черти като социални и религиозни разделения, бедност, липса на образование, безперспективност и слаба държавност.
От това най-вече капитализират джихадистките групировки, които използват радикалния ислям като аргумент срещу провалените правителства.
Извън тези конфликти има и други, които със сигурност представляват риск за сигурността на цели региони.
Гражданска война в Етиопия продължава да причинява тежки хуманитарни последици за милиони, а страната се превръща в арена за извършване на военни престъпления, включително изтезания, изнасилвания и екзекуции на цивилни.
От своя страна провалените избори в Либия отново върнаха опасността за възобновяване на насилието, а пък Казахстан се превърна в център на нестабилност още с първите дни на новата година и масовите протести срещу авторитарното управление.
Мианмар също поизлезе от новинарския поток, но силно фрагментираната азиатска страна остава притисната между авторитарния ботуш на военната диктатура и различните етнически конфликти.
