Когато твоята съседна държава започне да струпва десетки хиляди войници по общата ви граница, обикновено това е повод за доста сериозно притеснение. Ако пък този съсед се казва Русия, то тогава наистина имате голям проблем.
Така през последните седмици все повече и повече започна да се говори за потенциална военна агресия от страна на Русия срещу Украйна в контекста на натрупващото се напрежение между двете държави от няколко месеца насам.
Политици и медии от запад и изток допълнително раздухват случващото се, а в авторитетни вестници като The Washington Post дори се появиха подробни планове за напълно сигурна инвазия на няколко фронта с участието на 175 000 войници, която трябва да се случи някъде в началото на следващата година.
Малко по-ранна оценка на украинското министерство на отбраната предупреждава, че в началото на декември по границата има вече разположени между 90 000 и 100 000 души в състояние близко до пълна готовност за офанзива.
От своя страна, само преди няколко дни руското външно министерство излезе и с позиция, в която се казва, че "интересите на европейската сигурност" зависят от това НАТО "официално да отхвърли" решение от 2008 г. за приемане на Украйна и Грузия и в същото време се настоява за "правно обвързващо споразумение" относно ангажимент да не се разполагат каквито и да е оръжия в близост до границата с Русия.
На дипломатически език подобно изявление обикновено представлява съвсем ясна и недвусмислена заплаха с ултиматум.
Със сигурност в момента се наблюдава едно вдигане на залозите с цел да бъдат извлечени дипломатически отстъпки от Запада и да се окаже натиск върху НАТО, така че да се гарантира, че Алианса няма да се разширява в посока руската сфера на влияние. Подобни блъфове и различни начини за притискане не са необичайни за политиката на Кремъл спрямо Киев.
Но може ли Путин наистина да си си позволи да стигне до край и да нахлуе в Украйна?
За него едно нещо е ясно със сигурност - той е прагматик. И като такъв, всяко негово действие е изчистено от всякакъв идеализъм и е внимателно калкулирано и преценено на базата на потенциални ползи и загуби.
Военните планировчици в руската армия със сигурност са разработили достатъчно планове, опции и различни сценарии за конфликт с Украйна, включително и такива включващи пълномащабна инвазия, за каквато се спекулира, че ще се случи.
Наличието на планове и капацитет обаче не е задължително да означават намерение. За планировчиците, респективно на Путин, най-вероятно е пределно ясно, че една пълномащабна война в Украйна е потенциална катастрофа, както във военно, така и в политическо отношение.
И загубите със сигурност ще са много повече от ползите.
На първо време самата украинска армия съвсем не е това, което представляваше през 2014 г. През последните години, въпреки трудната политическа ситуация в страната и ширещата се корупция, въоръжените сили се реформираха и превъоръжиха, включително и с нови бойни дронове от Турция.
Всъщност двете страни укрепиха солидно своето военно сътрудничество именно на базата на споделени притеснения от Русия. Така че една груба и пълномащабна намеса в Украйна ще означава край на деликатния баланс по остта Анкара-Москва, изграждан последните години по терените в Сирия, Кавказ и Либия.
Подобно нещо няма как да остане без отговор на Турция, където ще счетат една такава инвазия за много рязка промяна на баланса на силите в Черноморския регион.
От друга страна самата украинска армия има сериозен потенциал да окаже съпротива. Вече наброява над четвърт милион души, а от 2014 г. насам придоби и съществен боен опит в нискоинтензивни военни действия срещу сепаратистите в Донбас.
И все пак тя остава значително превъзхождана от руската армия. Това е повече от ясно, а на един първи етап от потенциална война, Русия със сигурност ще доминира убедително, поради простата причина, че самата територия на Украйна е много трудно защитима заради равнинния терен на страната.
Тук идва и едно голямо НО. Ако Киев не се огъне твърде бързо и не поиска безусловен мир (което е много малко вероятно), то това ще бъде не краят, а едва началото на една грозна и кървава война.
По тази линия дори да бъде постигната бърз първоначален напредък, след това ще дойде наистина трудната част, тъй като районите около Киев, Харков, Полтава и Днипро ще трябва да бъдат окупирани, а там населението няма нищо общо с това в Крим и Донбас.
Или казано с други думи в Северна и Централна Украйна няма кой да посрещне с цветя руски танкове и десантчици.
Това ще се превърне в един кървав и скъп асиметричен конфликт с огромна финансова, политическа и социална цена, за какъвто Русия ще трябва да ангажира безкрайно много ресурси и сили, само за да се укрепи в окупираната територия.
От една страна, ще бъдат тежките разходи по управлението на такава територия в условията на война и международни санкции, докато от друга ще бъде непрекъснатият поток от ковчези, който ще върви в посока Русия на фона на демографска криза в страната.
Така че колкото по-дълго се задържа руската армия в Украйна, толкова по-тежко ще става. Урок, който би трябвало да е научен още в Афганистан.
Макар и градските центрове да са завладени бързо, следващите години се превръщат в истински кошмар, а съветската армия в крайна сметка се оттегля позорно. В случая Украйна може да се превърне в дори по-лош враг.
Що се отнася до международните отношения единственото, което ще очаква Путин, е изолация. Много трудно някой би подкрепил подобна агресия срещу Украйна, защото в момента тя няма с какво да бъде оправдана.
Ако действията в Крим и Донбас през 2014 г. могат да изглеждат приемливи в очите на някои заради предимно рускоговорящото население в тези региони, то това няма как да важи днес.
По-вероятно е текущото повишаване на напрежението да е типично действие в така наречената сива зона или пространството в международната политика между мира и войната, когато умишлено се търси ескалация точно до ръба на въоръжен конфликт с идеята да бъдат постигнати определени политически цели чрез оказване на натиск.
В този смисъл много по-логично изглежда текущата криза да кулминира в двустранна среща между Путин и Байдън, на която да бъде потърсен път към отпускане на напрежението.
Просто за Путин е много по-удобно да държи Украйна в текущия паритет от последните години - състояние на замразен конфликт и лост за контрол, използван за провокиране на регулярни кризи, които изстискват непрекъснато ресурси от Киев и пречат за провеждане на адекватни реформи в Украйна.
Разгледано от подобен ъгъл инвазия в Украйна и предизвикване на мащабен военен конфликт едва ли влиза в плановете на Путин.
Или поне можем да се надяваме наистина да е така.
