През пролетта на 2019 г. актьорът и комик Владимир Зеленски безапелационно спечели президентските избори в Украйна и се изкачи на политическия връх след атрактивна кампания, в която основния акцент беше борбата с корупцията.
Тогава той бе считан като изборът на младото поколение и шансът за Украйна най-накрая да завърши своя посткомунистически преход.
Почти две години по-късно обаче Зеленски вероятно е осъзнал, че битката с корумпираните политици и бизнесмени е много по-трудна в реалността, отколкото на телевизионния екран, а в момента страната му все повече се отдалечава от целта да се превърне в една функционираща демокрация.
Той засега се проваля не само в изпълнението на обещанието си за изкореняване на корупцията и установяване на върховенство на закона, което реално го направи президент, но и в това за реализиране на потенциала на Украйна като държава със стратегическо положение, свързваща Европа и Азия.
А първоначално всичко започна толкова обещаващо.
През първите няколко месеца от управлението на Зеленски бяха облекчени процедурите за премахване на парламентарния имунитет, което означаваше, че депутатите вече не са недосегаеми от закона. В допълнение бяха направени и още няколко реформи в съдебната система, а установеният от предишния президент Петро Порошенко специализиран антикорупционен съд най-накрая започна да работи.
За известно време се създаде впечатлението, че Зеленски наистина би могъл да бъде фактор за решаващи промени. За съжаление обаче той се изправи срещу система, която е доста по-голяма от неговите възможности.
Основният проблем в случая е факта, че Зеленски дойде на власт с идеята да победи корупцията, без да има всъщност идея как да стане това. Без програма и без конкретика.
През последните осем години - след събитията от края на 2013 г. и последвалата революция - една от основните фрази, която се използва от политиците в Украйна, е "реформа" - реформа на обществото, реформа на съдебната система, реформа в икономиката. Само че фасадни реформи за пред Запада, които просто затвърждават статуквото, без да го променят, не вършат работа.
"В Украйна мащабът на корупцията е необхватен, не става въпрос просто за дребни подкупи", твърди пред Le Monde Владимир Фесенко, директор на центъра за политически изследвания "Пента". "Зеленски дойде с желание за промяна, но без конкретна програма. Заместването на старите корумпирани елити с други не е достатъчно", допълва той.
От 2014 г. насам в Украйна бяха създадени един куп агенции за борба с корупцията - като се започне от основното Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и се стигне до Национална агенция за предотвратяване на корупцията, Специализиран антикорупционен прокурор, Държавно следствено бюро, Върховен антикорупционен съд, Агенция за търсене и управление на активи и Бюрото за финансови разследвания - всички тези институции представляват една сложна архитектура извън традиционната украинска съдебна система, която трябва да извършва независими разследвания.
Само че колкото и да се повтаря думичката "антикорупция" в техните наименования, това няма да промени факта, че все още няма осъден нито един високопоставен политик или бизнесмен.
Така се стигна до есента на миналата година, когато Конституционния съд ограничи правомощията на НАБУ и отмени действието на части от Антикорупционния закон от 2014 г. Впоследствие Зеленски атакува решенията на съда и започна кампания за смяна на конституционните съдии.
Всичко това развихри огромен скандал в страната и предизвика сериозни притеснения в Европа относно върховенството на закона в Украйна и принципа за разделение на властите - последното заради опита за намеса на Зеленски в работата на Конституционния съд.
Все пак с действията си тогава президентът успява да закрепи падащия си рейтинг, който през лятото на 2020 г. беше в най-ниската си точка от началото на мандата. В момента социологически проучвания от средата на миналия месец показват, че Зеленски би спечелил отново президентски избори с 24,8% подкрепа, което обаче е с повече от 5% по-малко от резултата му на първи тур през 2019 г.
Да, той все още е най-популярният политик в страната, но за да може Украйна да върви напред е необходимо много повече от това, което предлага, а именно - "чупливи" реформи.
Каквито и реформи да бъдат направени, те няма как да виреят в неподходяща среда. Това, което е необходимо преди всичко, е изграждането на стабилна основа от демократични ценности, активно гражданско общество и политически елит с ясно изразена политическа и институционална култура.
Едва тогава вече в Украйна ще може да се говори за успешен преход.
