Ако имате някой способен - млад, с талант и желание - и искате да направите живота му труден, направете го телевизионна звезда. Това казва известният италиански писател Алесандро Барико в интервю, след като отказва участието си в „Шедьовъра" (Masterpiece) - риалити формата на RAI 3, който търси да издаде следващия голям писател.
„Италия е страна, в която се чете все по-малко - публикуват се повече книги, продават се все по-малко. Книгата умира и трябва да направим всичко възможно, за да я спасим. Дори шоу за таланти", казва криминалният автор, сценарист и преводач Джанкарло де Каталдо, част от журито на конкурса.
Предаването предизвиква широк отзвук, когато се появява на екран през есента на 2013-та година, за него пише дори New York Times. В журито са още двама автори със солидна визитка - Андреа де Карло (зад гърба си има не само книги и преводи, но и работа с Фелини и Антониони), ученичката на Салман Рушди - Тайе Селаси.
Барико казва, че предаването ще създаде на хората представа за литература, но не тази, която споделят повечето, които реално се занимават с писане. Въпреки това в италианския формат ръкописи изпращат 5000 души.
В българския му събрат, който тръгна преди две седмици в България по БНТ - „Ръкописът", са изпратени над 200 проекторомана.
Да се пренапишеш пред зрителите
Накратко схемата е следната: група wannabe писатели изпращат ръкописа на първия си роман на „квалифицираното жури" на предаването, което отсява най-добрите автори, а след това им поставя задачи тип „уъркшоп", за да провери начина им на мислене и евентуално - потенциала им да подобрят стила и книгата си. (Например, да си разкажат книгата за минута в асансьор, или да пишат, докато четирима души им следят всяка буква в реално време - нещо влудяващо за всеки, който се занимава с писане.)
Журито от самото начало има очаквания кои са наистина добрите сред участниците и кои са там заради масовката - независимо какви упражнения се поставят на бъдещите писатели, журито винаги има в главата си представата за изпратения от тях роман. Нещо, което тежи повече от справянето им със задачите.
Най-добрият ръкопис избират писателите Захари Карабашлиев и Владимир Зарев, и Ваня Щерева (автор, музикант и какво ли още не). И тримата имат различен стил на писане, различен подход към литературата и различен опит с нея, което принципно ги прави добър подбор за риалити.
Както представя предаването Захари Карабашлиев, то не е формат, който насърчава празното говорене, злословенето, вътрешните борби. Въпреки това вече предизвика една битка и то извън формата:
„Какво правите с вашия „Ръкопис"? Лъжете хората, че писането е толкова лесно", Божана Апостолова (изд. Жанет-45) в предаването „Библиотеката".
„А моето усещане за подобни риалити формати - да се вкара литературата в такова нещо - е тя да се бутне още повече по наклоненото и да се овъртоли. Извинете - Ваня Щерева до Владимир Зарев?!" - Силвия Чолева, поет и литературен критик, в същото предаване.
Много отзвук извън това към момента няма, въпреки че рекламите за започването му текат от февруари тази година, а то разполага с целия ефир на обществената телевизия, за да се промотира.
Защо е така?
Ето какво се случва с „Шедьовъра" в Италия. Заради нисък рейтинг, предаването е прекратено още през декември, няма почти никакви зрители и съответно - форматът е пълен провал.
Въпреки това след кратко затишие от екран се завръща отново през март 2014-та година за четири седмици, за да избере победителя си - изненадващо, това е сърбин, живеещ във Венеция - 36-годишният тогава Никола Савич, който е роден в Белград, но от 12-годишен живее в Италия заедно с родителите си.
Когато получава наградата си, получава и отпечатан първия си роман. Това предизвиква редица спорове дали форматът не е бил нагласен предварително, защото редактирането и оформянето на една книга отнема повече от две седмици - срокът, за който романът е разпространен в 100 000 екземпляра.
Със сигурност телевизията не би си позволила да повтори този провал. Като основна грешка се отчита фактът, че скоростта, с която победителите от една серия упражнения отпадат в следващата, пречи на зрителя да стане съпричастен към съдбата му - нещо особено важно за риалити формат. Очевидно, българският му събрат не се е поучил особено от грешката.
В Италия са се опитали да вкарат „драма", противопоставяйки различни автори - всеки да даде негативна оценка за друг. Въпреки това участниците вместо да се скарат, те са били съпричастни един към друг. (В очакване сме как българският манталитет ще реагира на това предизвикателство).
Шоу с предизвестен финал
Ако трябва да сме честни, логично е "Ръкописът" да няма особен успех и обществената телевизия със сигурност го е знаела - между пролетта на 2014-та и началото на 2015-та година все трябва да са се сетили, че формат, провален в оригинала си, няма как да проработи и другаде. Въпреки това предаването успя да предизвика и буря в чаша вода сред средите на „високата литература" в България, които не закъсняха да ожалят по телевизията и в социалните медии и риалити форматите, и медиите, и държавата, и себе си.
Форматът не е насочен към широката аудитория, а е предаване от от wannabe писатели за wannabe писатели. Със сигурност участниците печелят възможност за популяризиране сред скромна група зрители и да получат обратна връзка за текстовете си. И толкова.
В крайна сметка предаването няма да разтърси нито българската литература, нито българския зрител - писателите не се „раждат" на екрана - или са такива, или не са. А зрителите няма как да усетят близка тази натрапена „култура", въпреки желанието на БНТ да повтори каузата - да направи всичко възможно да "спаси" българската литература. Дори и шоу за таланти.
