Каква е тази дума „Мидълсекс" върху семплата корица в синьо, украсена само с лист от черница и копринена пеперуда?
Единственият начин да разбереш - така е при книгите - е да отвориш и да прочетеш един от най-добрите романи, излизали напоследък у нас. Съвсем сериозно.
Когато стигнеш до края, вече ще знаеш, че Мидълсекс е градче в Щатите, Мидълсекс е човек, Мидълсекс е състояние. „Мидълсекс" е прекрасна игра на думи (буквално - „среден пол"), върху която се изгражда цялото повествование, обхванало живота на три поколения и една хромозомна мутация.
Романът на Джефри Юдженидис започва като пътешествие в историята. 1922 година, Смирна. Гръко-турската война и опожаряването на процъфтяващия град са драматичният фон, на който се появяват Лефти и Дездемона Стефанидис, брат и сестра, трети братовчеди, сираци, жители на селце с патриархални порядки в бързо променящата се ера на индустриализация, войни и емигрантство. И още - влюбени един в друг, тя - майсторка в производството на коприна, той - мъжът в семейството, и двамата - носители на рецесивна мутация в петата хромозома.
Като по чудо успяват да избягат от огнения ад на Смирна и да имигрират в Детройт, където десетилетия по-късно се ражда внукът им Кал, появил се на бял свят като Калиопа.
Идеята за романа се ражда, когато Юдженидис, самият той с гръцки произход, прочита мемоарите на хермафродита Еркюлин Барбен и решава да напише „историята, която не научава от тях". Всъщност сред всички теми, които се преплитат в „Мидълсекс", емоциите и животът на хермафродита заемат по-малко място, съсредоточено главно във втората половина. Останалото е изкусен разказ за американската мечта, за расовата идентичност, за етническата идентичност, за интегрирането, за шеметно променящите се времена, за младата история на Америка и старата на Стария свят, за гените и възпитанието, за кръвосмешението, за пола...
Задълбочените проучвания на автора по темата и автобиографичните елементи са залогът за пределна достоверност, която не просто грабва, а омагьосва. Като се добави и изключителното умение да разказва, елегантния стил и топлината - човешката топлина, която лъха от книгата, не е трудно да си представим как тези близо 700 страници се изчитат за два-три дни.
Не е случайно, че романът е възторжено приет и от читатели, и от критици. В него непознатото придобива плътност и вече не е така отблъскващо далечно - независимо дали говорим за хермафродитизма или за детройтските бунтове. Познатото става още по-ярко, знайното става по-осезаемо, всичко става по-интересно, по-близко, по-човечно. Именно това е Мидълсекс - откровение, съпреживяване и прераждане.
Оценка: 9 от 10 - отлична
Гергана Стойчева - Нуша
