Когато става дума за големи романи, изглежда така, сякаш те са толкова добри, че просто пътят им е бил предначертан и са издадени веднага. Истината обаче е, че нещата са много по-сложни. И най-добрата книга на света трябва първо да бъде прочетена от някой, който може да я издаде.
Така се е случило например с „Естествен роман" на Георги Господинов, преди да стане най-превежданата книга от съвременен български автор. Така се е случило и с „Образцов дом" на Ваня Щерева и „Майките" на Теодора Димова.
Това, което обединява трите романа е, че са издадени, след като биват отличени в Националния литературен конкурс „Развитие". Тази година конкурсът за девети път търси най-добрия непубликуван роман.
Конкурсът вече е в ход - приемането на ръкописи започна, а крайният срок за изпращането им е 15 септември тази година.
„Не се знае от коя трънка ще изскочи големият български роман - може да е на дебютант, може и да е на автор с вече издадени десетина книги, които досега не е имало причина да забележим", казва литературният критик доц. Бойко Пенчев, който заедно с писателя Георги Господинов и проф. Ивайло Знеполски ще чете всички изпратени ръкописи, за да открие новия роман.
„Събитието дебне отвсякъде"
Може след година да имаме нов голям роман от Георги Господинов или Милен Русков, а може пък да избухне автор, който сега е неизвестен за критиката и широката публика, казва доц. Пенчев.
Според него си заслужава да следим най-новата, създавана днес българска литература, защото там стават интересни неща.
„Вече се понатрупа критична маса от доста добри автори, започват да се срещат различни поколения, почерци, модели на присъствие в публичното пространство... Преди петнайсетина години литературата беше разделена на „елитарно" и „масово" крило, това днес изглежда вече изживяно." - казва литературният критик.
Имената, които трябва да се знаят
По отношение на съвременната българска литература, вероятно всеки има свои предпочитания. Бойко Пенчев обръща внимание на една група от автори, които определя като „средно млади, които като че ли все още са длъжници на таланта си". Става дума за Радослав Парушев, Елена Алексиева и Васил Георгиев.
По отношение на четенето на художествена литература, Бойко Пенчев казва, че всеки може да попадне на своите пет или повече книги в точните моменти от живота си.
Според него понякога се случва големи, световни книги да прочетем твърде рано или пък твърде късно и се получава така, че оценяваме качествата им, но оставаме равнодушни.
Книгите в правилен момент
Той например, е прочел в точния момент няколко книги. Като момче попада на „Хобитът" на Толкин, издаден тогава на български със заглавието „Билбо Бегинс или дотам и обратно". В младежките си години, имайки времето и неблагоразумието да чете наистина много, се сблъсква със „Записки от подземието" на Достоевски, „Замъкът" на Кафка, „Покана за екзекуция" на Набоков.
„Сега едва ли бих могъл да кажа нещо кой знае какво за тези книги, но си спомням състоянието, в което съм ги чел тогава. Като в сън...", разказва Бойко Пенчев. Не ги е препрочитал в „зрелите" си години, а и не иска.
След това лека-полека литературата започва да се превръща в негова професия и четенето става друго. С едно изключение - романът на Д.Б.С. Пиер „Бог Върнън Литъл", който едновременно чете и превежда.
„Той ме върна към преживявания, на които мислех, че вече съм неспособен", разказва доц. Пенчев.
Казва, че предварително не знаем кои ще са нашите пет книги. Затова и заглавието е подвеждащо - всеки намира сам своите пет (повече или по-малко книги) и за да се случи това трябва да не спираме да четем.
Ръкописите за Национален литературен конкурс "Развитие" трябва да са до 500 стандартни страници, като е задължително текстът да не е публикуван и да не е даден за печат. Крайният срок за изпращане на текстовете е 15 септември 2015 година. Победителят ще получи парична награда от 7000 лв. и кристална статуетка на Корпорация „РАЗВИТИЕ", а романът му ще бъде издаден. Повече информация - тук.
