CD: Overland – Diamond Dealer

Лейбъл: Escape Music

Дата на издаване: 26.10. 2009

Формат: CD

Жанр: Рок, Метъл

Стил: AOR, Melodic Rock, Hard Rock, Classic Rock

Втори соло албум от един класически глас на британската рок музика

Обичам да избърсвам от прахта незаслужено пренебрегнати и/или непознати групи и певци. Случаят на Стив Оувърленд (много е възможно да сте го се чули дори необявен по някое рок-радио) е точно такъв – незаслужено пренебрегван или тотално непознат певец, поне в България. Той е като сборен образ от ред класически гласове: Глен Хюс, Майкъл Болтън, Пол Роджърс… Неговото стабилно певческо отношение от много години повдига духа и реномето на британската AOR аудитория. Образно пояснено – AOR е мелодично-твърда рок музика, предназначена за по възрастни почитатели.

Задължителното изброяване на групо-графията на Стив Оувърленд е повече от впечатляващо за човек, отбиращ от музикална рок история. Той си е направо име-легенда в британската рок музика.

Първите му изяви са някъде в края на 70-те години, а първият му важен запис е в дебюта “Burning” (1980) на хард рок бандата Уайлдлайф. Вторият албум на групата – „Wildlife“ (1983) – излиза от лейбъла на самите Лед Цепелин – Swan Song Record, продуцент е Мик Ралфс от Бед Къмпани, а в записите взема участие и колегата му Саймън Кърк (ударни). Някъде по онова време и от този състав на Уайлдлайф (включващ басиста Фил Сюзън) се появава и първата версия на една песен, 3 години по-късно превърнала се в огромен хит за Ози Озбърн: „Shot In The Dark“!

Само година по-късно, през 1984, Стив формира култовата британската мелодик рок група ЕфЕм (FM), която създава много силни албуми през 80-те и 90-те години и съпортва големи звезди в музиката като Бон Джоуви, Тина Търнър, Мийт Лоф. Тяхната популярност винаги е надничала от челните редици на британския хард рок, дори и след края на ЕфЕм през 1995. Още първото им парче „That Girl“, оглавяващо дебюта на бандата „Indiscreet“ (1986) е „кавърирано“ от самите Айрън Мейдън в сингъла им „Stranger In A Strange Land“ (1986).

Дебютният соло албум на певеца “Break Away” излезе на пазара през 2008 от издателите Escape Music, с които Стив си сътрудничи от години насам по проекти като Дъ Ледър (The Ladder) и Шедоумен. Това бе един хубав, красив, грамотен, много достъпен AOR албум, който обаче представи певеца и музиката му в една по-различна перспектива. Не много далеч от обичайното му амплоа като предводител на ЕфЕм, но достатъчно впечатляваща, че да предизвика и противоречиви мисли от рода на: „Да, това е Стив, но нещо не е наред с музиката…“.

Тези мисли бяха породени най-вече от по-различната постройка на композициите, които носеха впечатления и спомени за типично „скандинавска“ разпознаваемост на материята. Долавяха се и леко необичайни, но модерно влияещи настроения, идващи от основата на песните, подплатени с електронна подложка. Причината за това бе композиторът – мулти инструменталист Андерс Ридхолм, участник в сума ти шведски банди като Промоушън, Гранд Илюжън и Коуд.

Не сме осведомени за продажбите, но навярно това е една от причините новият, втори солов албум на Стив – “Diamond Dealer” да бъде осъществен в друг творчески колектив и съответно да показва по-друго развитие и творчески идеи. Други, колко да са други… Просто от него струи чаровен класически мелодичен рок с богати емоционални настроения.

За този албум Калил Тюрк (съоснователят на Escape Music) запознава Стив с норвежкия китарист и композитор Тор Тале. И определено двамата са решили материала в една по-класическа и предвидима посока на мелодичния рок, с яки и чувствени песни. Може да се каже, че албумът се движи в посока, много близка до миналото на ЕфЕм, но без да повторя тяхното наследство.

Самият Стив пее с цялата си душа, дълбоко и пламенно. Това се усеща веднага от много силното начало на хита „Train Train“; чаровната умереност на „You Lift Me Up“; увличащата романтика на „Where Is The Love“; баладичната красота на „Brave New World“; китарната напомпаност на решената в седемдесетарски стил перла „Roll Back The Years“; завладяващата романтика на „City Of Dreams“; чувствителната игривост на “I’m Still Breathing”; балансираната контрапунктност (балада-срещу-тежък рок) на „Rise“ и „Hearts Don’t Lie“, богато натруфената показност на „After The Storm“; скоростната здравина и мелодика на „Bring Me Water“, както и в заключителната сила на втората балада в албума „Coming Home“.

Всичките 12 песни покосяват с максимален ефект от красота и достъпност. Достатъчно далеч (но не съвсем) от миналото си с ЕфЕм, както и осезаемо настрана от предходната си творба “Break Away”, Стив и новата му компания от музиканти е създала един богат, контрастен, силен и жизнерадостен албум в най-добрите традиции на класическия мелодичен рок!

Между другото, с отворени обятия очаквам в началото на февруари и „Metropolis“ – първият студиен албум на ЕфЕм от 15 години насам!…

Оценка: 7 от 10 – много добър.

Автор: Боян Стойчев