През лятото всичко изглежда по-хубаво и най-важното - по-леко. Освен за морски или планински ваканции, за пътешествия надалеч, за спокоен отдих вкъщи или на вилата, то е време за романтични преживявания и любов.
Да, така казва клишето, обаче ние си знаем, че клишетата, въпреки че са изтъркани от употреби, затова са клишета, защото са верни и някак неоспорими, оцелели през времето(ха, също клише). Не зная дали летните любови са по-трайни от зимните или есенните, дали не ги забравяме веднага щом ги преживеем, но със сигурност са по-горещи и интензивни.
Освен житейският опит, това го казва и литературата. Казва го и читателят. През лятото четем доста повече книги за любов. Първо - имаме повече време. Второ - четенето на плажа, в прохладната вечер преди лягане или следобед, преди лека дрямка, предполага избор на красиви и емоционални съпреживявания. Любовните романи ни ги дават. По-малко или повече.
Сигурна съм, че някои от вас ще се отнесат скептично към четенето на любовни романи, по-крайните даже ще недоумяват защо по дяволите съществуват такива "еднодневки". Факт е, че бумът на жанра през 80-те, бум, който може да не е същият, но пък не е и отминал, въобще не е, предизвика у по-изкушената от "високата" литература (с цялата условност на това определение) аудитория присмех, критични оценки или откровено пренебрежение.
Въпреки това не можем да подминем факта, че това е един от най-продаваните жанрове. Любовните романи на видни дами на булевардната словесност като Джаки Колинс, Сандра Браун или Нора Робъртс насищат всяко летище, гара, супермаркет, мол и т.н. Те имат и едни от най-големите продажби. Не само у нас. Навсякъде по света. Е... най-вече в Латинска Америка.
Но и не само. И, за да не изпадаме и ние в крайности, нека кажем, че връзката между двама души, гарнирана с романтика, понякога и с достатъчна доза екзотика, както и с почти задължителния happy end, снабдяват любовния роман с достатъчно оръжия за оцеляване и преборване с конкурентни жанрове. Затова нека се върнем към прагматиката и да видим какво можем да прочетем това лято. И да допълним, разведрим, разхладим, а защо не и нагорещим почивката си.
Съвсем наскоро се появиха два романа в една книга. Това са "Пепита Хименес" и "Доня Лус" на испанеца Хуан Валера. Малко за него. Доста интересен персонаж. Бил е дипломат, живял е къде ли не из Европа и Америка. Писмата му са били публикувани и четени почти като литературни произведения. Има и доста атрактивни житейски изпълнения като съблазняване на дъщеря на държавен секретар, която отгоре на всичко се самоубива след това.
По-важното е все пак, че оставя тези романи, заради които минава за нещо като класик на испанската литература.Това, което може да ни изкуши в тях е, че не са съвременни, а сюжетите им са цели два века назад във времето. Тогава, когато страстите са били силни, но и сдържани.
Когато жените по-скоро са криели, отколкото показвали плътта си - може би е доста по-секси, като си помислите, и когато любовта никога не е била проста и ясна, лека и безметежна. А драматична, екстатична, сложна и... дълбоко красива (сори за многото определения, но явно и аз съм леко обсебена от миналите векове).
И двете героини в тези романи - Пепита и Лус са млади, богати, естествено и много красиви и... харесват невъзможни мъже. Мъже, посветили се на бога, а не на земните съблазни. Ако това ви напомня Димитър Димов - точно в десетката сте. Нашият писател, чиито "Осъдени души" са и до днес в топ 10 на любимите книги на българите, е харесвал Валера. Познавал е "Пепита Хименес", даже я споменава в романа си.
Разбира се, в развитието на сюжетите нещата стават различни, но и двата романа предлагат на читателя силни страсти, любовни дилеми и специфичната атмосфера на едни отминали времена.
Един друг роман ще ви върне в днешното, но едновременно с това ще ви засмее, ще ви изненада с развитието на любовната си интрига, ще ви срещне с герои, които не са изключителни в красотата, потеклото си или амбициите си. Но са оригинални, ексцентрични дори, забавни и необичайни. Както и не съвсем обичаен е начинът, по който този роман говори за любовта.
Да започнем от заглавието:"Мъжът от съседния гроб"! Книгата е написана от Катарина Масети, интересна сама по себе си, преподавател по английски, журналист и същевременно домакиня, живееща с 4-те си деца и съпруг във ферма в Северна Швеция. Автор на детски книжки, на литературни есета и неща от този род и, изведнъж, книга за възрастни и то с доста предизвикателно заглавие.
"Мъжът от съседния гроб" има огромни тиражи, преведен е на 22 езика, има филмови и театрални интерпретации. И така ето я нашата героиня: "Трябва да имате едно наум с мен! Огорчена, самотна жена с очевидно необичаен емоционален живот. Кой знае какво ще ме прихване при следващото пълнолуние? Чели сте Стивън Кинг, нали? Седя на една тъмнозелена пейка, изтъркана от седене, до гроба на мъжа ми, и се ядосвам на надгробния му камък...
Винаги оставам поне един час. Вероятно се надявам, че ще успея да събудя подходящата за случая мъка, ако съм достатъчно настойчива. Със сигурност бих се почувствала много по-добре, ако можех да се почувствам по-зле. Ако можех да седя тук и да мокря носна кърпичка след носна кърпичка, без да се налага непрекъснато да се гледам отстрани, за да се уверя, че сълзите ми са искрени.
Тъжната истина е, че през половината време съм му просто бясна. Проклет предател, защо не беше по-внимателен? А чувствата ми през останалото време напомнят най-много това, което едно дете изпитва, когато дванайсетгодишното му канарче умре. Да..."
Доста странна птица е тази героиня. Споменах ли, че е библиотекарка, обича класическа музика и т.н.
А героят ни? Той е фермер, мирише на тор, живее в доста мърлява къща и със сигурност и той самият мирише...И си мисли ето какви неща: "Мамка му, не мога да я понасям, просто не мога да я понасям! Защо трябва постоянно да седи там? Преди сядах за малко на пейката, след като приключех с работата по гроба, и на спокойствие си довършвах всички прекъснати мисли.
Опитвах се да намеря нещо дребно, за което да се хвана, за да успея да изкарам още ден или два. Не мога да мисля спокойно, когато съм вкъщи във фермата и тичам нагоре-надолу по задачи. Ако не съм съсредоточен в това, което правя, неминуемо се случва някакво малко произшествие и ми създава допълнителна работа за дни. Или ще мина с трактора през камък и задният мост ще падне, или пък някоя крава ще си натърти вимето, защото съм забравил да й закопчая сутиена. Само когато съм на гроба, успявам да си поема малко дъх."
Любовта е странно нещо, ни казва тази книга. Тя е непредсказуема, не знаеш откъде и защо ще те връхлети. Но това е интересното, бихме казали ние.
