Лейбъл: Virgin
Дата на издаване: 30.09. 2009
Формат: CD
Жанр: Електроника
Стил: Electro Pop, Ambient, Chill Out, Lo Fi
Във въздуха тази вечер
Еър са от онези артисти, които имат нещастието с първия си гениален албум да са разбили света. Оттук нататък каквото и да направят, те все опитват да повторят себе си – или да избягат от себе си – и и в двата случая все чуват мрънкане на недоволни фенове.
Положението с последния им албум „Love 2” е доста ясно и може да го обобщим в няколко основни точки.
Първо, „Love 2” не е “Moon Safari” и не би могъл да бъде – минаха 11 години оттогава. Това си го знаехте, нали?
Второ, „Love 2” е до голяма степен завръщане към корените – светло, мечтателно, „напушено” ембиънт поп електро. Това е само за добро. Някои ще кажат, че това било много ретро днес, но не ги слушайте – какви фенове са те? Музиката не е стара и нова, а добра и… друга.
Именно това е третото – „Love 2” е определено добър Еър албум. Няма много нови идеи, но реализацията на старите е на високо ниво. Има темпо, има душа, има чувство. Има го онзи нереален, романтичен „филм”, чиито саундтрак са Еър с цялата си диsкография.
Четвърто, Жан-Беноа Дункел и Никола Годен са еклектици по душа, няма да се лъжем, но „Love 2” се е получил по-цялостен и хомогенен албум. Няма екзотични японски свирки като в предхождащия го „Pocket Symphony” (2007) – тук нещата са по-прости, по-равнички, даже лоу фай на моменти. Но и средното ниво на „Love 2” е забележимо по-високо от джобната им симфония.
А в добрите си моменти Еър са… ех, защо няма повече такива групи! Тази меланхолична и замаяна, но светло позитивна музика е сякаш саундтрак на рая… или резултат от натравяне с твърде много кислород вследствие на хипервентилация. Това беше петото.
Шесто, музиката на французите е ненатоварваща, лека. Ако щете, наречете я и донякъде лековата – малко е измамно, но не е невярно. Дванайсетте парчета лежат/звучат добре на много места, в много часове/настроения и в много дейности, бездейности и безидейности. Да не споменавам за трети път думата саундтрак…
Та ето ви шест сериозни основания този албум да получи сериозната оценка 6 (добър).
Ако пък сте просто фен, възприемате музиката на Еър с една октава реалност по-високо от останалите и настоявате, че албумът е направо много добър (7), аз няма да възразя, ще се присъединя. Така е. Любовта е необяснима за останалите. Трябва да я усетиш сам и тогава ще видиш и онова, което иначе остава невидимо за очите/ушите/сетивата. Точно един французин беше казал, че то е всъщност най-същественото…
Оценка: 6 от 10 – добър
Автор: Ники Русиновски
