"Как мислиш, какво означава да постигнеш успех?", попита момчето.
"Да обичаш", отвърна къртицата
Това е само един от кратките, на пръв поглед семпли, но изпълнени със смисъл разговори, които редом с красиви илюстрации изпълват страниците на "Момчето, къртицата, лисицата и конят".
Книгата на британския художник Чарли Макеси, посветена на едно необичайно приятелство, се появи малко преди светът да потъне в сегашните несигурни времена - в края на 2019 г., и до днес е продадена в над 3 милиона копия в цял свят.
Достигна и до българските читатели в края на тази година - с оригиналните илюстрации на автора и с ръчно изписани калиграфии, дело на българския художник Дамян Дамянов.
Разказът в духа на класики като "Малкият принц" и "Мечо Пух" успява да улови най-универсалните човешки чувства - самотата, тъгата, приятелството и любовта, като ги представя под формата на кратки разговори между едно момче и три животни.
"Вдъхновението ми вероятно дойде от желанието да разказвам за неща, които смятам, че наистина имат значение. Мисля, че в живота си често съм бил разочарован от разговори, които в действителност не засягат нищо съществено", споделя Макеси.
На страниците на "Момчето, къртицата, лисицата и конят" на пръв поглед липсва "истинска история", но авторът в крайна сметка е разбрал, че историята се крие в непрекъснатия разговор, който героите сякаш водят.
"Момчето е детето в нас, което задава въпроси за всичко; конят е мъдрият, дълбоката душа в нас; лисицата представлява онази част от нас, която е била наранена и е срамежлива заради това, а къртицата е частта от нас, която е гладна за всичко - особено за нещата, които можем да вкусим", споделя Маккеси за персонажите, за да посочи как те отразяват хората по света.
Има обаче причина трима от персонажите да не са хора. Животните заемат изключително важна част в сърцето на Макеси. По думите му на тях можеш да се довериш напълно, както и дълбоко да обичаш животно, което никога не ти е казало дори и дума, а "това говори много за тишината".
"Животните притежават една чистота, която хората сякаш сме загубили. Имаме толкова много да научим от тях", посочва художникът.
Той е израснал във ферма, заобиколен от различни животни. Прекарвал е времето си не пред телевизора, а по хълмовете на Нортумбрия. Там сядал и гледал как лисици гонят зайци или как язовци се разхождат из полето. Нещо, което го е очаровало повече от хората.
Днес успехът на "Момчето, къртицата, лисицата и конят" по света изненадва дори самия него. Постоянно получава мейли от хора, които му разказват своите преживявания, свързани с четенето на книгата.
"Вероятно работата ми им помага да общуват помежду си - за страховете си и за това колко много се нуждаят един от друг. Понякога, когато тези чувства са изразени с рисунки, е някак по-лесно", казва Макеси.
Книгата не е насочена към конкретна аудитория - както авторът сам казва, тя е за всеки - независимо дали е на осем или осемдесет. А защо не и за осемдесетгодишни, четящи със своите осемгодишни внуци.
"Мисля, че най-много ме радва, когато чуя от читателите, че са разтълкували книгата по начин, за който дори не съм предполагал. Всички те намират послания в нея и я разбират по уникален за тях начин", отбелязва художникът.
Надява се, че във времената, в които живеем, книгата му ще насърчи хората да се тревожат по-малко за големите неща извън техен контрол и да се съсредоточат върху хората, които наистина обичат. Таи надежда и че читателите ще се почувстват "по-мили, по-смели и изпълнени с надежда".
Именно това как "Момчето, къртицата, лисицата и конят" е накарала читателите да се чувстват за Макеси е най-големият му успех, свързан с книгата (извън нея като такъв определя приятелите си и това да бъде насреща за тях).
"И не на последно място, няколкото души, които заради една или две от рисунките в книгата са избрали да не отнемат живота си. Изпълнен съм с облекчение, цел и дълбока привилегия, че човек може да нарисува няколко знака върху лист хартия, които всъщност да помогнат на други хора да останат живи. Това е много трогателно за мен", посочва художникът.
Безспорната сила на изкуството да постига и такива неочаквани неща няма как да се проявява, ако художниците като него се отказват лесно от проектите, които рисуват. Макеси например съветва колегите си винаги да бъдат упорити.
"Мисля, че ние сме много строги към себе си. В някои дни - както при всички останали хора - нещата просто се получават, а в други всичко ти се струва адски изнервящо", казва писателят и художник и посочва, че самият той е изхвърлял много рисунки в коша, но в собствения си случай го свързва със склонността си бързо да се отказва от нещата, с които се е захванал.
"Но просто приемете бъркотията си, приемете грешките си и знайте, че всяка грешка, която правите, е стъпка към това да не сгрешите следващия път. Затова на другите художници бих казал да не се отказват, да гледат други творци, да ходят по музеи, да изучават всеки, който наистина ги вълнува", казва авторът на "Момчето, къртицата, лисицата и конят".
Самият той също има защо да не се отказва с оглед на интереса към книгата му и персонажите в нея. Напълно възможно е в бъдеще читателите да видят повече от момчето, къртицата, лисицата и коня.
"Миля, че има какво още да се каже за тях, така че се надявам", казва Макеси.
