Всеки запален почитател на марката Ferrari ще ви каже, че първият автомобил, носещ марката на италианската компания е 125 S от 1947 година. Това обаче не е съвсем така.
Седем години по-рано Енцо Ферари създава малко познатия днес Auto Avio 815. Автомобилът никога не получава името Ferrari, но всъщност това е първият модел на марката.
Историята му, напълно очаквано, е повече от интересна. Енцо Ферари напуска Alfa Romeo през 1939 година и поема задължението да не използва името си като марка, нито да участва в автомобилни състезания в следващите четири години.
Според официалната история на Ferrari, Енцо „напуска, за да основе собствената си компания, която носи името му", но всъщност Ил Комендаторе е уволнен. Самият той е признавал това, но официалната версия предпочита да скрие този факт.
Естествено, уволнението на Ферари от Alfa Romeo предизвиква оживена дискусия на страниците на италианския спортен печат. В същото време шефовете на Alfa Corse се сблъскват с истински бунт на екипа на тима.
Ферари е наясно, че Италия поема към Втората световна война, но също така предполага, че ще има време да реализира още един спортен проект - създаването на Auto Avio Costruzioni Tipo 815.
Идеята за този автомобил обаче не е изцяло на Енцо. През декември 1939 година той е посетен от младия пилот Алберто Аскари, които иска от него да конструира две състезателни коли за състезанието „Миле Миля" през 1940. Едната за Аскари, а другата - за неговия приятел маркиз Лотарио Рангони Макиавели ди Модена.
Ферари се съгласява, а тази поръчка му дава възможност да покаже, че не му пука за Alfa и Maserati. В Maserati са успели да ядосат Ферари, след като благодарение на финансовата мощ на семейство Орси, компанията премества производството си в Модена - все едно в задния двор на Енцо. Точно това го вбесява.
Стартът на „Миле Миля" през 1940 година е на 28 април, така че Енцо разполага с 4 месеца, за да създаде две състезателни коли. Подходът му е повече от прагматичен, освен това отговаря на техническите правила на състезанието, които изискват всеки автомобил, заявен за участие, да е изграден върху шаси на серийна кола. Затова и двете коли са базирани на FIAT 508C Ballila.
Основният проблем обаче е, че моторът на този автомобил е с твърде малък работен обем и недостатъчна мощност. Тук на сцената излиза Алберто Масимино, още една от жертвите на бунта в Alfa Romeo, който също е бил освободен. Той е изключително опитен дизайнер и предлага следния план: да направи 8-цилиндров редови мотор и да комбинира блока с цилиндровите глави, използвани при 508С Ballila. Оттук идва и името на новата кола - 815, което означава 8-цилиндров двигател с работен обем 1,5 литра.
Купето е дело на Carrozzeria Touring Superleggera, а джантите са поръчани на известната компания Borrani.
В хода на „Миле Миля" двете коли се редуват да водят в класирането в класа за автомобили с обем на двигателя до 1500 кубически сантиметра, но в крайна сметка отпадат заради технически проблеми. Което не е чудно, като се има предвид, че само 4 месеца по-рано Енцо е имал само идея какво да конструира за Аскари и неговият приятел.
815 се оказва отлична база за развитие на потенциала на автомобила, но Италия влиза във Втората световна война и плановете за това остават на заден план.
Пет години по-късно, войната вече е свършила, а Енцо не е обвързан от задължението му към Alfa Romeo да не използва името си и да не участва в автомобилни състезания. Малко по-късно се ражда и Ferrari 125 S - първият официален модел на компанията. 125 S е много по-сполучливо конструиран от 815, но от автомобила от 1940 година Енцо научава много полезни уроци.
До днес е оцелял само един екземпляр Auto Avio 815 - този, който е бил създаден за Аскари. Автомобилът е част от изключителната колекция на семейство Ригини, която се помещава в замък от 15 век близо до Модена.
Красиво парче от историята, което хвърля още малко светлина върху първите стъпки на Енцо Ферари към създаването на известната днес компания, която носи неговото име.