Ако не сме първи - значи сме последни.
Ето това е логиката, заради която Uber се държи толкова агресивно на пазара. Главният изпълнителен директор на компанията Травис Каланик е убеден, че бизнесът игра с нулев резултат.
Преди ден Uber обяви, че сключва сделка с Volvo за 300 млн. долара и че придобива Otto - нов стартъп, който разработва технология за автономно управление на тежкотоварни камиони. Така компанията форсира амбициите си да започне производството на самоуправляващи се автомобили, които да возят потребителите.
Като се има предвид нивото на експертиза в екипа на Otto и на Volvo като автомобилен производител, веднага става ясно защо Uber търси помощ от тях - компанията има намерения да отстрани конкуренцията на пазара.
Но защо? Защо е нужно да спечели? Защото ако Uber не е No.1, губи всичко.
Крайната представа за бъдещето на транспортния пазар си личи във всеки ход, който предприема. Uber си партнира с Volvo, но сделката не е ексклузивна - т.е. компанията може да потърси партньорство и с други автомобилни производители. Uber се принуди да продаде китайското си подразделение на местния конкурент Didi Chuxing, но запази дял в новата обща компания и получи позиция в борда на директорите на Didi.
Макар Каланик да признава, че Uber изостава в технологиите, все пак има с какво да се похвали: в края на август ще започне да тества превози със самоуправляващи се таксита в центъра на Питсбърг.
"Ако не сме в битката за първото място, тогава конкурентът, който ни е надминал, ще изгради мрежа за споделено пътуване, която ще е много по-евтина или по-качествена от нашата. Това ще е краят на Uber", коментира Травис Каланик в интервю за Business Insider.
През юни още един от директорите на Uber Джеф Холдън направи подобно изявление по време на технологична конференция на Bloomberg.
"Не се намираме в ситуация, в която пазарът може да се разпредели поравно", каза Холдън в коментар за развитието на технологиите за автономно управление. Той добави, че компанията, която успее да развие тази технология, ще има уникално предимство пред конкурентите си.
Най-големите проблеми на компанията с държавните регулации в Европа и САЩ бяха предизвикани от неравностойното третиране на традиционните таксиметрови шофьори спрямо тези, които правят печалба чрез платформата на Uber.
Ако в следващите години Uber направи сериозен пробив в това отношение, няма сила, която да му попречи да се върне на отнетите пазари.
И все пак амбицията на компанията да се сдобие със самоуправляващи се автомобили преди всички останали изглежда някак параноична, като се има предвид поведението на основния им противник в САЩ - Lyft. Конкурентът на Uber изглежда напълно доволен с втората си позиция, като смята, че пазарът е достатъчно голям за повече от един голям играч.
Дали това е вярно или не - няма значение за Uber. Травис Каланик държи да е победител. А победителят, според него, получава всичко.