Кого да удари самоуправляваща се кола, ако изкуственият й интелект трябва да вземе решение вместо човека, а катастрофата е неизбежна?
Дали пътниците в автомобила трябва да бъдат спасени от него, въпреки че така ще бъдат пожертвани пешеходци, или обратното - пешеходците трябва да бъдат спасени на всяка цена?
Точен отговор на подобни въпроси все още е на практика невъзможен.
Учени от лабораториите на MIT Media Lab обаче успяват да се приближат до такъв като създават компютърна симулация на различни ситуации на пътя.
Симулацията е пусната още през 2014-а и оттогава са събрани и анализирани отговорите на около 40 млн. потребители. На тях са дадени общо 13 спорни момента на пътя, илюстрирани с елементарни картинки, и те трябва да избират или-или.
Експериментът се основава на така наречения "Тест с вагонетката", създаден през 1967-а от британския философ Филипа Фут. Той представлява етична дилема, при която анкетираният трябва да прецени накъде да отклони вагонетката и, в зависимост от решението му, дали да убие един или петима.
От MIT заместват вагонетката със самоуправляваща се кола и следят как запитаните ще решат уравнението.
Тринадесетте сценария са разнообразни, например поставят въпроса трябва ли автономният автомобил да спаси живота на пътниците си, но да блъсне успешен бизнесмен; трябва ли група пешеходци да бъдат пожалени, въпреки че им е наредено да не пресичат; кой ще се окаже по-важен - един пътник в колата или стадо крави...
Четири години след началото на експеримента изследователите обобщават и публикуват в списание Nature резултатите. Те са любопитни и дават отправна точка за това как ще разсъждава бъдещият изкуствен интелект, който ще "стои зад волана" на автономните коли. Симулацията донякъде съвсем логично показва, че хората предпочитат да спасяват други хора за сметка на животно или стадо животни.
Освен това са по-склонни да спасят по-младите вместо по-старите.
Има по-маловажни тенденции като тази жените да бъдат спасени с предимство пред мъжете. Тези с по-висок социален статус също имат по-голям шанс да останат живи, отколкото тези с по-нисък. Повечето анкетирани се стремят да спасят пешеходците, а не пътниците в самоуправляващия се автомобил.
Около 490 хил. потребители са решили теста, но са и попълнили демографска анкета с данните си за възраст, пол и религиозни възгледи. Учените от MIT обаче смятат, че това няма осезаемо влияние върху отговорите в симулацията.
Те обаче намират културни различия в решенията, които анкетираните вземат в зависимост от държавата, в която живеят.
Хората във Франция преценяват внимателно колко точно потенциални жертви ще има, докато тези в Япония не обръщат толкова внимание на цифрите. Най-жалостиви към пешеходците са японците, норвежците и сингапурците. На другия полюс са Китай, Естония и Тайван.
Най-склонни да спасят по-младите са във Франция, Гърция, Канада и Великобритания. Съчувствие към по-възрастните проявяват най-вече в Тайван, Китай, Южна Корея и Япония. Хората с наднормено тегло е 20% по-вероятно да бъдат пожертвани в сравнение с тези с атлетично телосложение.
Изследователите са наясно, че тяхната симулация не се провежда в контролирана среда и че не може да обхване всички етични проблеми около автономните коли.
Въпреки това се надяват, че проучването им ще предизвика международен дебат около самоуправляващите се автомобили и решенията, които ще им се налага да вземат.
Те са на мнение, че досега не е имало момент в историята, в който машината е взимала самостоятелно решения без никаква човешка намеса, но в много близко бъдеще това ще се промени. Само че преди да позволим на колите си да взимат етични решения, трябва да бъде проведен глобален разговор и предпочитанията на потребителите да стигнат до производителите, защото те ще задават алгоритмите.
Освен това е важно какви регулации ще бъдат наложени от властите. В Германия, където са някои от най-големите автомобилни концерни, от май месец миналата година се обсъжда законопроект, според който автономните коли трябва да избягват смъртоносни катастрофи на всяка цена. Според този законопроект зад волана на самоуправляваща се кола задължително трябва да има водач, за да може при нужда той да поеме контрола.
Регулациите ще включват и задължителна черна кутия, която да съхранява информация за пътуванията.
Още тогава немският транспортен министър каза, че сме на прага на "най-голямата революция в придвижването от изобретяването на колата насам".
Въпросът е тази революция да се случи първо на морално, а чак след това и на технологично ниво, за да сме сигурни, че самоуправляващите се автомобили ще са максимално безопасни на пътя.
