През зимата, когато Балтийско море замръзне, Естония отваря пътища за смелите, силните и тези, които трябва да се придвижат от островите ѝ към континенталната част на страната. Ледени пътища.
Не става дума за заледени шосета, а за път върху замръзналото море - с поддръжка и собствени правила за движение.
Страната има цели 7 такива официални пътища с обща дължина 80 км.
Един от тях е 25-километровият път между вторият по големина остров на Естония - Хийумаа - и континенталната част. Това е и най-дългият официален леден път в Европа.
Към острова няма мост, а в топлите месеци е свързан с останалата част на страната с ферибот. Той работи и през зимата, но когато има лед, е по-лесно и евтино да се минава по него.
Изчислено е, че за да се отвори леден път, е нужно ледът да е дебел поне 20 см. Тежестта на човек пък може да бъде издържана от лед с дебелина от 5-8 см. На пътя не се допускат превозни средства над 2,5 тона.
Това далеч не са единствените предпазни мерки за шофиране по лед, под който има единствено тонове студена вода, която може да те убие за минути.
На този път има ограничения в скоростта - тя може да е под 25 км/ ч и над 40 км/ ч, но не и между тях. Причината е, че при скорост между 25 и 40 км/ ч гумите и движението на колата създават вибрации и резонансна вълна, които могат да пропукат леда.
Другото, на пръв поглед странно изискване, е, че по леда е забранено да се кара с предпазен колан. Причината всъщност е логична - при евентуално пропадане в ледената вода човек трябва де може да излезе от колата възможно най-бързо и дори излишните секунди за махането на колана може да са равнозначни на хипотермия.
Преди навлизане в ледения участък шофьорите трябва да се уверят, че вратите на колата се отварят без проблеми. Спирането по пътя е забранено, както и движението на дистанция под 250 метра. Целта е да няма претоварване с тежест на съответните участъци от леда. Затова и колите се пускат по пътя през 3 минути.
Пътят освен това е отворен само в светлите часове на денонощието.
Придвижването по замръзналото море е нещо нормално за естонците. Най-дългият път, който започва от този регион, е от 1323 г. и е свързвал друг естонски остров - Сарема - най-големият в страната, с Любек в Германия - изцяло по Балтийско море, ползван от тевтонските рицари и конете им.
Сега страната отваря общо 7 такива "шосета" през зимата. Най-късият от тях е 3 км - от град Хапсалу до отсрещния полуостров Ноароотси. Това е и най-ефективният леден път, защото спестява 10 км шофиране по земя, а също рекордьор по трафик - през 2013 г. по него са минали почти 20 000 коли, вероятно и защото е бил отворен цели 77 дни.
Пътищата се поддържат от фирми, които инспектират леда, организират трафика - по тях има и пътни знаци, както и подават информация за условията по "шосето".
Вероятно си вършат работата добре, защото естонските власти уверяват, че по ледените пътища не е потънала нито една кола и дори не са регистрирани сериозни инциденти.
