Разбира се, футболните естети са изключили телевизорите около 30-ата минута. Пуснали са някой канал с италиански или испански мач, или може ли рутинната победа на Челси в поредния кръг от Висшата лига.
ЦСКА - Лудогорец не бе зрелище за естети, нямаше страхотни изпълнения, вихрени атаки или пасове зад гърба с петички.
Но това, което имаше, всъщност е нещо важно и ключово за футбола не само у нас. За да има качество, нужна е конкуренция и здраво противоборство. Докато лидерите печелят леки мачове, нивото им ще е никакво. А това бе мач, в който никой не отстъпи и на сантиметър.
Ако в шестицата, която ще се оформи след 22 кръга, останат само отбори със заряда от съботния мач, ще гледаме непредвидими сблъсъци и всичко е възможно.
Да, предпочитаме цирковете около съдиите да са по-малко, ако може да оставят просто хората в черно да си вършат работата и да не ги споменават с повод и без повод.
Да, грозно е да се плюят шефове на гостуващия отбор пред камерите, гледката е отвратителна.
Да, твърдите влизания бяха малко в повече, но през второто полувреме видяхме по-изчистена от нерви игра и футболът на моменти дори бе състоятелен. А зарядът си остана все така силен до края.
Това бе футбол, напомпан с адреналин.
Тази есен видяхме подобен мач и на "Герена", когато Левски би Лудогорец с 3:2. Гледахме и тежко гостуване на шампиона във Варна (0:0 с Черно море), както и страхотна битка срещу Берое (1:1).
Не е изключено това (заедно с ЦСКА) да са пет от шестте отбора в плейофната група на лидерите. С други думи - всяка седмица ни чака мач със заряда от вчера и непредвидим изход.
В такива условия нямаш избор, освен да вдигаш нивото. Иначе потъваш.
А какво по-добро за футбола ни?
