Когато Висенте дел Боске потупваше по главите резервите на Испания при 1:5 от Холандия в първия мач на шампионите на Мондиала, си казвахме: Те ще отвърнат на удара. Няма начин, правят го с убийствено постоянство от 7 години.
Но и Чили нанесе кроше в зъбите на достолепния Дел Боске и неговия отбор, който бе наложил такава доминация на футбола, че чак бе станало скучно.
И да не си привърженик на футбола им, резултатите са смазващи. От 2007-а насам до световното в Бразилия, националният тим на Испания имаше 48 победи, 6 ремита и 3 загуби в официални мачове.
Едната не бе фатална - на старта на миналия Мондиал от Швейцария с 0:1. Другите две бяха сигнални лампички - 0:3 от Бразилия на финала на Купата на конфедерациите преди година и 0:2 на полуфинала на същия турнир от САЩ през 2009-а. Но и двете в надпревара, която големите не броят за равна с европейското или световното.
Испания наложи стил тики-така, с който спечели Евро 2008 и Мондиал 2010. Промени се, стана по-агресивна и разнообразна, за да вземе титлата и на Евро 2012.
Наложи диктатура и превърна хора като Шави, Иниеста, Касияс, Пике, Рамос, Педро, Бускетс и Торес в легенди. Печелили са от всичко по много и с клубовете си Реал и Барса, и с червения екип на родината.
Те обаче не са вечни. Срещу Холандия Икер правеше грешки, а Пике бе неузнаваем. Срещу Чили всички бяха "подменени". Играят на високо ниво от десетилетие, че и повече. Нормално.
Нищо в живота, а и във футбола, не е вечно. Но наследството им остава за историята. Един ден децата и внуците ни ще ни питат - ти гледал ли си тази Испания?
Сега е време за промяна, а футболът неведнъж ни се е надсмивал, когато сме отписвали някого.
Кой знае - може пък на следващото европейско испанците отново да се целят в титлата с нов селекционер и вълната на Коке, Коща, Алба, Аспиликуета, Мата и останалите.
