Точно 20 години продължи приказката за четвъртите в света - най-славния отбор, който България някога е имала. Не само отбор, а носител на надеждата, че се случват чудеса, като това от Американското лято.
Приказката свърши по български, не на терена, а със скандали на най-ниско махленско ниво "на ти куклите, дай си ми парцалките". И с обвинения дали Любо Пенев е взел тия 2-3 хиляди евро, или Емо Костадинов не може да се наспива.
Преди 9 години ядрото на Пеневата чета седна на една маса и заяви воля да промени футбола ни.
Имената им трябваше да са гарант за тази воля. Вместо това те се изпокараха по най-показен начин, както се случва в едно от любимите предавания на българския масов зрител-потребител.
Примерно Биг Брадър някакъв.
Няма вече чета. Четвъртите в света са история, изкараха кирливите си ризи, оплюха се, не оставиха нищо свято (засегнаха дори "Парк дьо пренс").
Може и да е за добро. Никой не бива да живее само с миналото. А нашият футбол две десетилетия само на спомени от САЩ '94 я кара. Топлят, приятни са - но спомени.
Но е сигурно, че краят беше грозен.
