Леко комично беше да се слуша как запалянковците на ЦСКА се вълнуваха дали футболистите на отбора са получили част от забавените си заплати преди мача с молдовския Зимбру.
Странни публикации в медиите успяха да убедят хората, че от това зависи изходът на мача. "Ако са напълнили джобовете, ги отнасяме. В противен случай ще е тежко", разсъждаваха на глас на вид разумни хора.
Не че не се е случвало футболистите да си правят "чики-рики", когато са "гладни", но този път ситуацията силно се изопачи.
Дойдоха високите молдовци, наредиха се правилно, играха грамотно за възможностите си и си тръгнаха доволни от София.
"Червената" мъка в четвъртък на националния стадион "Васил Левски" обаче изобщо не бе въпрос на безпаричие, а на бездарие на терена и безидейност на резервната скамейка.
ЦСКА нямаше защита, нямаше полузащита, а в нападание бе остър и подвижен като медицинска топка.
Знаменитото въображение на Стойчо Младенов стигна за гениалната смяна на Иван Стоянов с Борис Галчев, а усилията на последния се изчерпаха с опит за центриране от корнер, което щеше да е прекалено ниско дори за него, и един далечен удар встрани от молдовската врата.
След мача Младенов се оплака от липсата на късмет, тъй като отборът му създал много положения?! После обясни, че очакванията към ЦСКА са твърде големи, футболистите тепърва се опознават, но отстранявено на Зимбру си оставало реална цел.
Сигурно в седмицата до реванша играчите ще се опознаят, а очакванията към отбора ще намалеят...
Действително, дори тази трагична формация на ЦСКА е в състояние да преодолее молдовците, но фактът, че се стигна до тук е показателен за състоянието на "армейците" и българския футбол като цяло.
Затова е важно да разберем, че не всичко опира до пари - било то и заплатите на "Българска армия".
