Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Легенда ли? Не... Той беше Туньо...

Почивай в мир, Туньо, Болярин и Българин завинаги...
Снимка: Getty Images
Почивай в мир, Туньо, Болярин и Българин завинаги...

Скромното момче от Горна Липница, което живееше в „12”-ката на „Пишмана” – едно малко ведомствено жилище, през което се изредиха всички подрастващи таланти от школата на Етър през 80-те.

Кои ли не минаха от там, но най-запомнящите се бяха Туньо и Хамстера (да, същият този рижав дребосък – Илиян Киряков).

Имах пряк изглед към входа им и съм се забавлявал невероятно с тия двама симпатяги. Особено през зимата, рано сутрин...

Трифчо излизаше по спортен екип, наметнат с кожух, от ония старите, които приличат на викингска броня. Запалваше цигара под прикритието на стените пред входа и като учениче, криещо цигарата, се запътваше към белия Москвич дванадесетак, паркиран в преспите пред блока.

Кюф-кюх, понякога мускалът запалваше, понякога не...

Винаги се включваха бодри съседи да помогнат в тикането, когато се наложи. Бутали сме и ние Москвичът на Тунчо, с който отиваше на тренировка, за да ни радва през уикендите (тогава им казвахме почивни дни).

Стадионът, препълнен винаги , очакващ своите гладиатори.

А тълпата – крещяща в екстаз, бе готова да им даде душите и сърцатата си. Както постъпваха и гладиаторите – излизаха, мачкаха, убиваха и там някъде всичко се сливаше в едно.

Момчетата порастнаха, настана време да носят чест и слава, освен на нас, болярите, но и на цяла България...

О, как само го правеха тогава по световните терени! Едни от тях бяха невероятно технични убийци, майстори в занаята, които с кинжални финални удари разплакваха врага. Други пък бяха твърди и непреклонни – газеха леко грубовато на пръв поглед, но в точния момент намесите им бяха като удар на железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица...

Бяха времена на истински мъже, които знаеха цената си, обичаха клубната емблема и герба на България...

А той, героят на нашата история, днес ще бъде почетен от всички нас, които никога няма да го забравим.

Защото втори като него никога няма да има.

Почивай в мир, Туньо, Болярин и Българин завинаги...

ПП: Руди Фьолер и Клинси вече могат да спят спокойно.

Текстът е публикуван във фен страницата на ФК Етър във Facebook.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените