Откъде поникна това цвете в изорания ни и постен спортен живот? Как така България има полуфиналист на "Уимбълдън"?
Невероятната игра на крехкото българско момиче Цвети Пиронкова доказа една теория на изключенията, които само потвърждават правилото.
Всяка година по един голям успех озарява родния спорт. И обикновено е неочакван. Имахме си бронз от волейболно световно, злата в борбата, титлата на Далаклиев, сега - Цвети. И самият факт, че от спортистите ни се очаква все по-малко, е тъжната действителност.
Но стига песимизъм.
Пиронкова е на 22 години, а допреди това издание на турнира имаше само една победа на свещената трева на "Уимбълдън". Сега гази наред съперничките и не дава сет до полуфинала. Нейното изригване не би трябвало да е само импулс, защото от години за пловдивчанката се говори, като за голям талант. Преди две години Григор Димитров спечели тук титлата като юноша, после взе и американския турнир от Големия шлем. Но нататък нещата не се развиха така, както очаквахме от този голям талант.
Цвети сега ще влезе в топ 40 на света, а това, при конкуренцията в женския тенис, е страхотен успех.
В момента при дамите командват двете сестри с колосална физика Уилямс, белгийките Енен и Клийстърс, както и един куп рускини, коя от коя по-силни. Нашето момиче прегази три съпернички от Русия, удари и Винъс. Сега на пътя й застана пак московска надежда - Вера Звонарьова, както и големият фаворит сред полуфиналистките Серена Уилямс.
В такава среда, пловдивското цвете трябва да се бори с далеч по-мощни (не само като бедра и бицепси) съпернички. Условията и финансовият гръб зад нея не могат да се съпоставят нито с машината, каквато е спортната и олимпийска организация на Русия, да не говорим за Щатите. Дори Чехия, Белгия и Франция наливат огромни пари в женския тенис и постоянно вадят нови и нови момичета с голям талант и сериозна подготовка. Неслучайно казват, че женските турнири от Големия шлем са най-непредвидими. Там изненади винаги има.
За щастие сега изненадата е Пиронкова. Нейният триумф вече е пълен, независимо от резултата в мача в четвъртък. Защото беше несравнимо удоволствие да гледаш как красивото и нежно българско момиче премаза на корта огромната и сякаш непобедима Винъс. Съвременно копие на филма "Роки" (простете, ако сравнението е твърде неромантично). Беше хубаво и изпълващо с гордост.
За нас постижението би трябвало да е достатъчно за поредно разсъждение върху това колко радост би могъл да носи спорта, ако подготвяме и хвърляме в битките повече момчета и момичета като Цвети. За нея, след заслужения купон, който я очаква в Пловдив, идва най-трудното. Да задържи позиция и да покаже постоянство. Това в непостоянния и мъчен свят на женския тенис би било вече наистина подвиг.
Но да не изпадаме и в максимализъм.
Цветето поникна и разцъфна някак изведнъж и сякаш в нищото. Нека му се порадваме!
