Това е положението.
Българският футбол стигна дотам националният отбор да трепери в 90-минутно опълчение срещу съперник като Косово и да се радва, че е реализирал единственото си положение, а вратарят е направил четири спасявания и веднъж гредата го е спасила, за да се устиска геройско 1:1.
Денят, започнал с медиен фойерверк за налудничава треньорска въртележка при националите, завърши с тъжна и показателна продукция на терена от страна на изморени, безидейни и безлични български футболисти, които го карат предимно на гол ентусиазъм.
Не че трябва да се сипят някакви големи обвинения към главните действащи лица от вчерашната вечер в Прищина. Българският национален отбор игра според възможностите си.
Беше прекомерно предпазлив и тактиката на Петър Хубчев беше изключително негативна, но селекционерът добре познава футболистите си, беше проучил и съперника.
България все още не може да издържи чисто физически на два мача за четири дни, а знаехме, че Косово ще пресира и ще търси победа пред пълните трибуни. Уви, в момента не разполагаме с единици, които могат да вземат топката от такъв съперник, да се движат активно, да си подават разумно и трайно да притъпят натиска му.
Имаме футболисти, които могат да стъпят здраво, да се ритат и да пречат на противника да играе. Това българските национали правеха успешно в някои периоди от срещата, в други обаче издишаха пред по-сериозната класа на съперника и позволиха редица положения пред Михайлов.
Хубчев знаеше, че не може да надиграе, а само да излъже Косово.
И планът му не беше далеч от това да проработи, тъй като България удържа на първоначалния натиск, поведе в резултата и трябваше да използва психологическото си предимство. Уви, уменията на нашите не стигнаха, за да "убият" мача и те допуснаха изравняване, нещата отиваха и към пълен обрат - затова дефанзивната смяна с излизането на Спас Делев и влизането на Петър Занев може да беше унизителна, но това не я прави по-малко адекватна.
В този период Петър Хубчев вече беше осъзнал, че трябва да спасяваме точката и при това превъзходство на съперника е реална опасността да загубим, и то дори с разлика.
Всъщност не е изненадващо, че класата на Косово е по-висока.
Този отбор е в пета урна само заради краткото си съществуване и със сигурност ще се изкачи нагоре в ранглистата на УЕФА. Косоварите са играчи от прилични европейски отбори, не им липсва самочувствие, в голямата си част са от бежански семейства и са научени на футбол в чужбина.
Хубчев и футболистите му нямаше как да надскочат себе си в този сблъсък. Те направиха необходимото, за да вземат едната точка, и заслужават да ги подкрепим на трибуните, когато посрещнат Косово на 10 юни на "Васил Левски".
Но когато за четири дни ни надиграва първо Черна гора, а после Косово, вече няма как всички да не си дадат сметка, че нещо в българския футбол трябва да се промени.
Важното е да си дадат сметка и по високите етажи в БФС, където се правят, че случващото се не е тяхна работа. Те са потънали в сладко безвремие и тях ситуацията в централата си ги устройва. А когато трябва да отговарят на неудобни въпроси, обясняват, че осигуряват отлични условия за националния отбор.
Истинският въпрос обаче е какво се прави, за да се произведе едно ново поколение български футболисти, които да са на съвсем различно ниво от сегашните.
Какви резултати дава Програмата за развитие на детско-юношеския футбол? Какво e сбъркано в школите, които произвеждат все по-малко качество, какво трябва да се промени в тях и как футболният съюз може да помогне?
Властта, окупирала отдавна БФС, дължи отговори на онези фенове, продължаващи да подкрепят националния отбор - въпреки тази (да си го кажем честно) грозна гледка, която им се налага да изтърпят в мачове като вчерашния срещу Косово.
А приказките за класиране на голямо първенство служат единствено за поддържане на заблудата, че в този си вид българският футбол може да произведе някакъв успех. Не, не може. Който още има някакви съмнения и надежди, да прегледа пак 90-те минути опълчение в Прищина.
Хора, вижте на какво ниво са ни стадионите, преди да си мечтаете за футбол. За 30г мутренска власт, международните срещи все още се играят на Васил Левски. Стадиони с писти за атлетика има само в Африка и България. БФС да започне от там.
Aлексиа, проблема не са стадионите които нямаме ,те са следствие на политиката на некадърниците от БФС.
Докато имаме управленци като спортния министър, перуката и боко ще е така- като кучето на нивата.
Ха ха ха - докато има агнета ще има и касапи - тва нещо български футбол изчезна преди много години
Ааа, сега вденах. Понеже има писта за атлетика около игрището, нашите не могат да играят. Те тея писти си беха там га ЦСКА би Ливърпул и Байерн, ама нейсе.