ЦСКА и Левски се отнасят към последното място за участие в евротурнирите с лицемерна отстъпчивост от типа "Вземи го ти", както когато трябва да бъде настанен у някого роднина от провинцията.
Всъщност роднините от провинцията Черно море и Берое вече свършиха работата си в турнира за Купата, отстранявайки съответно "сини" и "червени", а съгражданите от Славия се внедриха на четвъртото място в "А" група, на три точки след ЦСКА и на една от Левски.
В близкото минало е имало случаи (Левски в началото и ЦСКА в средата на 90-те), когато един от двата отбора не е бил в играта за титлата и дори е пропускал евротурнирите. Само че това да се отнася едновременно и за "сини", и за "червени" е нещо невиждано.
Първенството е безпрецедентно интересно и дори приятно за тези, на които им е писнало от хегемонията на столичните "грандове".
Катастрофалното управление доведе дотам, че главният мениджър на ЦСКА Адалберт Зафиров да каже "Всички играят за ЦСКА, само ние не". Но същото би могъл да каже и колегата му в Левски Георги Иванов, като само смени името на клуба.
Назначаването на момчета без нито един ден треньорски опит е само част от провала на "грандовете". Човек не може да се сети за едно правилно важно решение, което да е дошло от ръководствата на ЦСКА и Левски през този сезон и идеалният продукт на тази политика видяхме в дербито преди седмица.
От любезност един към друг Левски и ЦСКА почти не биха към вратите си, а в последния кръг най-учтиво не победиха Черноморец и Монтана.
Едното положително нещо в трагичния сезон на "грандовете" е именно теорията за разнообразието и че за всички има място под слънцето.
Другото е, че евентуалната липса на приходи от евротурнирите би донесла в единия случай по-адекватна политика към селекцията с поглед по-далеч от един полусезон напред, а в другия - може би нов собственик...
