Един преподавател в университета винаги ни напомняше, че най-важният въпрос, който трябва да (си) задаваме, е не „защо“, а „защо точно сега“. И беше права.
На пресконференция след заседание на Управителния съвет на Левски, един от „сините“ собственици – Иво Тонев – призова за оставките на цялото ръководство на Българския футболен съюз.
Защо точно сега?
Борислав Михайлов е начело на БФС от 2005-а насам, а през 2014 г. бе преизбран за своя трети мандат да управлява родния ни футбол.
Но от началото на 2015-а започнаха да стават много странни (дори и за нашите географски ширини) неща в българския футбол.
ЦСКА – лидер в първенството, фалира и бе пратен във „В“ група.
Локомотив (София) – отбор в челото на класирането, също фалира и вече дори е по аматьорските групи.
Дойде лятото и от безпаричния Левски бе изгонен собственика Тодор Батков, който ръководеше еднолично клуба в продължение на 11 години.
Начело официално застанаха трима души: Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов. И тримата – свързвани с различни политически партии, както и с някои избягали от пределите на страната ни обществени фигури.
Тонев беше назначен за шеф на Тотото през първия мандат на ГЕРБ, а Александър Ангелов беше топлата връзка между Делян Пеевски и Цветан Василев в добрите години на КТБ.
След това започнаха да се роят най-различни спонсори, които да изливат пари в „синия“ клуб, а той чинно да си погасява разсрочените преди това задължения към НАП.
Без ЦСКА и Локо (Сф) стартира новият сезон. Левски започна да бие, Боби Михайлов се покри, решение за бъдещето на ЦСКА няма, а в края на годината – Литекс бе изваден от „А“ група.
И така три от шестте отбора, които завършиха пред „сините“ в класирането миналата година, вече не са част от елитния ни футбол.
Свирените мачове и грозните сцени по стадионите се оказаха епизод пореден от играта на тронове за наследството от някогашната касичка на властта. Феърплей ли? Я пак?
От най-малко 10 години БФС се е превърнал в паралелна вселена за търговия с висок политически и бизнес залог, а членството в Изпълкома е любимо "хоби" за бивши и настоящи прокурори, съдии и депутати. Досега обаче безобразието не беше вземало чак такива форми.
При това положение защо му е на Левски да иска оставки в БФС с до болка познати мотиви като "силни зависимости в някои комисии" и "присъствие на футболни босове в Изпълкома" - така сякаш тези неща не си ги имаше през цялото управление на Михайлов, та и преди него?
Дали това е просто старата песен на нов глас, която се запява периодично от водещите ни клубове, когато не са доволни от класирането си и се чувстват ощетени от някой съдия?
Или всъщност е съвсем очакваният, последователен ход, който произлиза от смяната на ръководството в Левски?
Ще минат празниците и ще разберем, а може и преди това - толкова бързо се развиват действията във футбола ни в последно време.
И толкова бързо падат маските.
