Наскоро стана ясно, че нападателят на ЦСКА Мартин Камбуров ще доиграе остатъка от сезона в Локомотив Пловдив. Той ще се завърне в града под тепетата. За пети път.
Камбуров напусна армейците, след като не сметна за необходимо да „търка пейката, пък било то и в ЦСКА". Той дойде в началото на лятото на Армията, твърдо решен да остави името си в историята. За втори път, след като първият бе неуспешен. Надяваше се, че историята ще е по-благосклонна този път. Но уви.
С него дойде и Маркиньос. За втори път. Покрай тях бяха представени и няколко други чуждестранни момчета, имената на които няма смисъл да се запомнят.
Лятната селекция в българския футбол отдавна се е превърнала в бутафория. Не може да се очаква състоянието на родния футбол да мръдне от под дъното, при положение, че един отбор се изгражда само за да завърши сезона, а вместо перспективни играчи, набелязани от зимата, биват привличани всякакви чужденци. Или стари лица.
С някои изключения, в клубовете идват странници, представяни като изключително надеждни, а до средата на есента става ясно, че са гола вода. Току-виж някой се окаже читав и бива засилван към Китай за пари за заплати. След това през зимата се правят опити да се разкарат некадърните, а на тяхно място идват други такива.
Когато стане ясно, че това са „поредните чужденци, на които не им пука", на сцената излизат старите кучета, или играчите, попадащи в категорията „вечните спасители".
Тези совалки на „вечните спасители" са показателни за маргиналния ни трансферен прозорец. Той е подчинен на собствени правила. Циркулацията на едни и същи футболисти в едни и същи отбори не само е доказано неефективна, но е откровено вредна. Няма как кариерата на Мартин Камбуров да представлява едно постоянно завръщане из българските отбори.
Това явление не е изолиран случай - Седрик Бардон, славният французин от втора френска дивизия, два пъти идваше да оправя Левски, а Кристовао Рамос бе взиман, гонен и отново взиман. Веско Минев да се завръща в Левски, ама от втория път, защото първия му предложили 1000 лева повече, а Емил Гъргоров по три пъти на ден се връщаше и си тръгваше от ЦСКА.
Примерите са много.
Всички знаем колко пъти Гонзо спасяваше Левски, а Стойчо - ЦСКА. Вили Вуцов е резервният вариант на всеки клуб, който го закъса с парите, а Милен Радуканов става за всички отбори. Вчера пък силният човек на Герена каза, че Пепе Мурсия - испанецът, който бе представен като „бетониран на поста поне за една година" - може да си тръгне, ако резултатите не дойдат.
Положението е безперспективно. Докато българският футбол циркулира в собствения си свят, в който новите лица са старите издънки, а на юношите през две години им се пуска по една псевдо лига, в която да търчат, няма да стане.
