През 70-те за няколко години селекционер на Франция беше великият румънски специалист Стефан Ковач. Испания посрещна домашното световно първенство през 1982-а начело с натурализарания уругваец Хосе Сантамария.
Австриецът Ернст Хапел беше треньор на Холандия, когато "лалетата" достигнаха до финала на Мондиал 1978. През 2004-а Португалия бе водена на европейското първенство в страната от бразилеца Луиш Фелипе Сколари.
Разбира се, не са малко и нациите, които разчитат изключително на родни кадри.
Като Италия, която неизменно се води от италианец след 1967-а, въпреки че преди това със Скуадрата работи Хеленио Херера, а техническата комисия в началото на 50-те е оглавявана от чех.
Националният отбор на Германия (ФРГ) винаги е бил воден от германец, но в първия тим на ГДР са работили няколко унгарци.
Що се касае до Англия, Футболната асоциация на страната отново е в кризисна ситуация около треньорския пост и изглежда, че отново идва времето да бъде гласувано доверие на квалифициран, опитен и авторитетен специалист от чужбина.
След фиаското срещу Исландия е нужен треньор, който знае добре езика, познава обстановката и е в състояние да успокои младия и обезверен отбор, убеждавайки го, че всичко може да е много по-различно.
Деле Али, Хари Кейн, Ерик Дайър, Маркъс Рашфорд, Джеси Лингаард, Джон Стоунс, Люк Шоу и Рос Баркли са все обещаващи играчи от Висшата лига и не са никак лоша стартова база, ако се намери правилният човек, който да ги ръководи.
И до септември той трябва да бъде намерен, защото се задава нов квалификационен цикъл.
Еди Хау изглежда изключително перспективен млад специалист, но му е твърде рано да понесе големия товар. Успехите му в Борнемут до момента са забележителни, но три промоции и едно оцеляване в елита все още не е достатъчно, за да му бъде поверен представителния тим.
Треньорът трябва да е опитен и уверен, а не някой, който тепърва да се учи, докато националният отбор е на колене.
Откъдето и да го погледнем, най-сериозният кандидат за горещия пост е Арсен Венгер.
След повече от две десетилетия във Висшата лига, французинът познава отлично обстановката в страната. Има поглед върху всички играчи и умее да работи и да интегрира млади таланти.
Венгер неведнъж е заявявал, че иска да приключи кариерата си като национален селекционер и в този момент му се отдава перфектната възможност да го направи от третия опит.
ФА искаше французина през 2000-а след оттеглянето на Кевин Кийгън и 6 години по-късно след уволнениено на Ериксон.
Изглежда задължително отговорните фактори да се пробват и трети път. А ако трябва да го изчакат да си изпълни договора с Арсенал до края на май 2017-а.
Дотогава вариантът е Гарет Саутгейт, който да дебютира като временен селекционер срещу Словакия на 4 септември и да води отбора в следващите 4 мача.
Венгер може да застъпи официално при гостуването на Шотландия на 10 юни в опит да класира отбора за световното през 2018-а.
Вариантът "Арсен Венгер" може и да не изглежда перфектен за феновете, но просто няма по-добър от него. Поне на този етап.
