Мирела Демирева стана Спортист на 2016 година напълно заслужено.
Лъчезарната софиянка постигна най-големия успех за родината ни на олимпиадата в Рио, донасяйки сребро за България във високия скок, и даде нови надежди за родни успехи в леката атлетика.
Нарекоха я „новата Ивет Лалова“ не само заради постиженията и потенциала й, но и заради излъчването, с което покорява феновете.
Стефка Костадинова пък каза, че вижда себе си в нея. И дано. Дано Демирева да ни донесе същата радост в следващите години, както го правеше Костадинова.
27-годишната атлетка не е типичната ни спортистка – вижда се при всяка нейна проява, видя се и в речта й след получаване на статуетката. Нямаше патетични слова, „българският флаг“ и благодарствените слова към федерация и министерство не бяха в основна на радостта й.
Тя слуша джаз и рок, обича да чете, учи „Публични политики“ в Холандия, като само дипломната работа я дели от завършването. И точно по подобие на Ивет Лалова се върна с гръм и трясък в спорта след тежката контузия, която можеше и да сложи край на кариерата й.
Не обича талисмани и не си пада по суеверията – постиженията са резултат на усърдната работа през годините.
Чаровна, смирена и способна – ако в останалите сфери на обществено-политическия живот ни е трудно да си изберем първенец, то поне в спорта успяхме да намерим категоричния №1.
И то в изключително успешна година за българския спорт. Да, странно звучи, нали? Но в 10-ката тази година имаме носителя на световна купа в зимни спортове Радо Янков, интерконтиненталния шампион по бокс Кубрат Пулев, „бронзовата“ Елица Янкова, двама тенисисти в световния топ 100 (Григор Димитров и Цветана Пиронкова), алпиниста Боян Петров, голямата ни надежда в бокса Станимира Петрова, вечната Ивет Лалова и „баскетболния Христо Стоичков“ - Александър Везенков.
Изпуснатото „колко е сладка” от Ивет Лалова, докато Мирела вървеше към Стефка Костадинова, за да бъде наградена, бе толкова на място, че дори осмисли цялата постна церемония.
Сълзите в очите на Костадинова и Демирева, чувствената прегръдка между Ивет и Мирела, леко притеснена, но отново усмихната след получаването на наградата – така трябва да запомним спортната 2016 година.
А веруюто й „най-доброто предстои“ наистина ни дава надежда и ние да го повярваме.
