На Острова често чуват твърдения, че нямат нужда от национални купи, с които само товарят календара на футболистите.
На пръв поглед най-безполезният им турнир е Купата на лигата, известна също като Карабао Къп. Там никой голям клуб не си пуска титулярите, поне в първите кръгове. Виждаш уж авторитетните отбори от английския футбол, пък с някакви анонимници в състава. Обиграват си юношите и си пускат резервите, какво да им гледаш?
Казваш си, има достатъчно футбол за следене, че да те интересува и тази купа с неясна стойност. Но после идват Ливърпул и Арсенал, правят шеметен мач, вкарват си 10 гола и те залепят за екрана с една незабравима футболна класика.
Ей така, от нищото, с екзотични титулярни състави и в борба за някакъв си четвъртфинал и нищо повече.
Какво ли не ни предложи този двубой - няколко претендента за гол на сезона, обрати, безумни грешки в защита. А кога за последно видяхте повече голове в редовното време, отколкото при изпълнението на дузпи?
06:50Какво казаха Клоп и Емери след футболния шедьовър 5:5?
Ако пък искате скандали и противоречия, и двата клуба ви ги предоставиха. Преди мача Арсенал беше разтресен от постъпката на първия капитан Гранит Джака, който напсува освиркващите го фенове при смяната си срещу Кристъл Палас.
След мача беше ред на Ливърпул да спретне скандал и Юрген Клоп заяви, че отборът няма да се яви в следващия кръг на турнира, ако от лигата не намерят подходяща дата за мача в претоварения график на "мърсисайдци".
Цялата върволица от събития преди, по време и след сблъсъка сякаш дори не подлежи на някакъв адекватен, последователен анализ. Достатъчно е просто да се радваме, че сме го съпреживели.
Защото няма как някой да наблюдава това зрелище и да не почувства нещо, независимо доколко е запален и доколко въобще се интересува от футбол.
Комедията от грешки започна още с първото попадение в мача, когато най-големият сред многото неудачници в защитата на Арсенал си заби автогол. Шкодран Мустафи опита да изчисти топката с десния крак, но си я вкара във вратата с левия.
Предстоеше ни да видим огромен гаф и на съдиите, които проспаха засада при изравнителния гол, и на Милнър, който пък подари четвъртия гол на Арсенал с възмутително безотговорно връщане към вратаря.
В този мач обаче всяко такова изпълнение беше измествано от някой изблик на футболна гениалност.
Играчите на терена, или млади и неопитни, или застаряващи, или доскоро контузени, или друг вид аутсайдери в своите клубове, бяха приготвили по нещо специално, с което да докажат, че имат място в Ливърпул и Арсенал.
Кой от головете на Ориги беше по-впечатляващ? А този на Окслейд-Чембърлейн отдалеч? А този на Джо Уилок с фалц от не по-малко разстояние? Кой въобще беше Джо Уилок и откъде извади този удар?
Още по-труден е въпросът как изобщо Арсенал загуби този мач, след като водеше с 3:1 и 4:2, а в 93-ата минута и с 5:4. Или как младият състав на Ливърпул, с четирима тийнейджъри сред титулярите, намери кураж да обърне на няколко пъти развоя.
Но както и да е, в случая и крайният резултат не е толкова важен. Потвърди го самият Клоп, който през цялото време наблюдаваше с една блажена усмивка ставащото. "Изобщо не ме интересуват головете, които допуснахме тази вечер. Не помня кога за последно съм се забавлявал толкова на футболен стадион", радваше се Клопо.
Накрая при дузпите героите в неговите редици бяха третият вратар (ирландецът Келехер) и местното момче Къртис Джоунс, ливърпулец и юноша на тима, на когото се падна да отбележи победната дузпа.
Когато обаче говорим за емоции отвъд крайния резултат и дълбоките анализи, победител явно е футболът. И по-конкретно турнирите за купите, защото слуховете за смъртта им са силно преувеличени.
