През уикенда България загуби важен двубой за купа „Дейвис", който можеше да ни изкачи в първа група на неофициалното световно отборно първенство по тенис.
Ако нещо горчи повече от загубата, то е, че най-важният мач на България от доста години насам беше изигран без най-добрия български тенисист.
Григор Димитров нямаше турнир в периода 18-20 септември, но между 28 септември и 1 ноември влиза в напрегнат период с пет последователни състезания - три в Азия (в Куала Лампур, в Токио и мастърса в Шанхай) и две в Европа (в Стокхолм и мастърса в Париж).
Дори да приемем това като основателна причина, не може да се отрече, че става въпрос за нещо като тенденция:
Най-добрият ни тенисист не идва за „Дейвис", най-добрият ни волейболист е сърдит на федерацията, а най-добрият ни футболист се отказа рано-рано от националния.
И тримата не играят за България във важни мачове, в които тяхното присъствие може да донесе значителни успехи (да, даже и при футболните национали).
Едва ли е съвпадение.
Можем да ги счетем просто за отделни случаи, в които Григор Димитров се оказва с натоварен график, Матей Казийски е в конфликт с ръководителите на българския волейбол, а Димитър Бербатов желае да се концентрира върху клубната си кариера.
Но съществуват и други, по-общи причини. Доколко ги отблъскват българската реалност и неуредиците в съответните спортни федерации, доколко е въпрос на патриотизъм, отношение и себераздаване - трудно е да се каже с точност.
Ние ли не си ги ценим достатъчно, шефове и властници ли са ги прогонили със схемите си, или те вече се смятат за твърде големи и изяви на национално ниво не са им така необходими?
Няма как Димитров, Казийски или Бербатов автоматично да направят българския спорт по-добър и да решат проблемите в него. Само че въпросите и горчилката, свързани с тях тримата, остават.
Работа на клубове и федерации е да търсят и други таланти с такъв потенциал - ясно, че България не е велика сила в който и да е от тези спортове и не може да се чака "да се роди талант".
И докато най-добрите не играят, а федерациите не дават вид да правят дори и формален анализ на грешките си, не можем да се надяваме на каквито и да е успехи.
