Време е за отваряне на шампанското.
Когато Мохамед Салах окончателно уби интригата на "Анфийлд" с втория гол във вратата на Манчестър Юнайтед вчера, ревът от трибуната "Коп" беше почти толкова оглушителен, колкото в нощта на великото 4:0 над Барселона през май.
Това бяха викове на облекчение, но и на вяра, защото за пръв път привържениците на домакините започнаха да скандират "Ще спечелим лигата".
Да, странно е, че едва сега публиката на "Анфийлд" призна очевидното - но тази победа с 2:0 над големия враг Юнайтед беше сякаш последното липсващо парченце от пъзела на идеалния шампионатен сезон.
На Мърсисайд вече имат скалпа на Юнайтед и знаят, че няма какво да ги спре по пътя към първата титла от 30 г. насам. Титла, която може и да бъде спечелена рекордно рано през сезона. От 1990 г. досега феновете изживяха толкова провали и фалшиви надежди, че досега не смееха да покажат такава колективна увереност в триумфа. Защото все нещо можеше да се обърка.
Сега вече и на трибуните са спокойни и чувстват, че е време за празненства, макар на Ливърпул да остават още 16 мача до края на първенството.
"Да, всеки друг трябва да празнува тази ситуация, но не и ние", уточни Юрген Клоп след срещата. "Нищо не се е променило; в същата ситуацията сме, но с още три точки. Ще ви кажа веднага, ако почувстваме, че нещо се е променило, засега не е".
Едва януари е, но 16 точки преднина на първата позиция и мач по-малко от преследвачите, както и 21 победи от 22 мача, са меко казано категорични показатели. И най-големите песимисти сред публиката трябва вече да се подготвят за празненства през пролетта. Въпросът е не дали, а кога Джордан Хендерсън ще вдигне мечтания трофей.
Но вчерашният ден беше величествен за Ливърпул не толкова заради числата, а заради победения съперник и заради това кой гледаше от трибуните.
Битките с Манчестър Юнайтед винаги са били голямото мерило, големият тест за "мърсисайдци", показващ степента на развитието им. Сър Алекс Фъргюсън, който изгледа мача от трибуните вчера, беше казал, че голямата му цел е да събори Ливърпул от "проклетия им връх". Легендарният шотландец успя да направи именно това след 27 години на "Олд Трафорд", след които рекордните 18 титли на Ливърпул бяха задминати и Юнайтед докара своите до 20.
Челси, Арсенал и Манчестър Сити изгряха като големи съперници на двата гранда на английския футбол в ерата на Висшата лига - но няма как в исторически план Ливърпул да не се сравнява първо с Юнайтед, както и Юнайтед с Ливърпул.
Затова голът на Салах във вратата на Де Хеа се усещаше като толкова значим момент, може би не само за решаването на шампиона през този сезон, но и за маркирането на нова ера в голямото съперничество.
С вчерашната победа Ливърпул прогони духа на онзи доминиращ Юнайтед на Фъргюсън, освободи се от миналото и вече може спокойно да погледне към настоящето.
В него Клоп води отбор номер 1 в света, способен на атрактивен и вълнуващ футбол, със звезди на всеки пост. В същото време, Оле Гунар Солскяер може да противопостави само своя блед Юнайтед, който влага и последните си сили, за да се задържи някак в мача и да не загуби с разлика.
Без трима от най-важните си играчи, Пол Погба, Маркъс Рашфорд и Скот Мактоминей, "червените дяволи" даже не играха чак толкова зле, предвид потенциала им в момента - но в това си състояние предизвикват предимно снизхождение.
Сигурно ситуацията отново ще се преобърне в близките или не толкова близките години, както винаги става във футбола. Но за момента важното е, че "мърсисайдци" отново се изкачиха на трона, от който сър Алекс ги свали.
И отново гледат Юнайтед някъде отвисоко.
