Финансовият министър Симеон Дянков някак лежерно подхвърли вчера темата, че държавата не може да харчи толкова много пари за спорт, пък да няма никакви резултати. Или те да са скромни на фона на „инвестициите" от порядъка на 100 милиона лева.
Посоката на мислене на финансовият министър е похвална, ама развитието на позицията му по въпроса върви със скоростта на съдебната реформа - т.е дразнещо бавно.
Държавата трябва да знае какво се харчат парите, платени от данъците на гражданите и типично по нашенски ще се окаже, че точните сметки накрая ще ги прави прокуратурата. Справка - Данчо Лазаров и харчовете на волейбола и БФВ в последните години. Обърнете внимание - в последните години, ами преди това?
Лошото е друго - нито Дянков, нито ГЕРБ, да не говорим за Бойко Борисов и Свилен Нейков имат някаква, дори и смътна представа за формулата, по която ще се реализира държавното финансиране в спорта. Всъщност, те имат - както я караме досега и резултатите се виждат - харчат се купища пари, на Олимпиадата сме в графата „ И други", а спортът отсъства от ежедневието на децата и българите. Значи има нещо сбъркано. Да видим най кой ще му стиска да го посочи и да го каже на глас.
Нейков няма да е, досегашните му изяви изобщо не дават надежда, че може да надхвърли гледната точка на успешен треньор, цял живот дотиран от държавата.
Дянков и той се омота с твърденията „олимпийски или други спортове", защото има олимпийски спортове, които яко гълтат държавни пари, ама никой не ги гледа и няма нормален родител, който би пуснал детето си да тренира нещо подобно. Така че ще трябва и смяна на критериите.
За политиката на Борисов към спорта да не говорим - той с лека ръка харчи държавни пари за живия труп - БГ футбола, а щедрите обещания, които даде на олимпийците ни в Лондон са показателни за посоката му на мислене.
Така че проблемът остава - държавата явно не знае как да харчи парите си за спорта, защото резултатите сега показват, че това не се случва както трябва. Да видим ще има ли решение.
