В целия ни фалшив като качества и състезателна основа футбол, сума народ се заблуждава и самонавива с грешни представи. Босовете си мислят, че играчите им аха-аха тоя път са на ръба да са направили европейско ниво. Защото са били два пъти убедително някакви отбори от родното първенство или са вкарали два гола от 30 метра.
Тодор Батков пак е обзет от оптимизъм, след като Левски потича и порита топката отдалеч, и би Литекс. Който дори това не успя да направи. Любо Пенев мисли, че е научил отбора си да играе европейски футбол, макар че само преди месец фактите му доказаха обратното. „Титан" мисли, че има отбор-фурия, защото е спечелил пет поредни мача в първенството. Да, но Стяуа дойде и се разходи за едно от най-спокойните си европейски гостувания. Черно море мисли, че на бойното поле „Тича" винаги ще му се получава, Лудогорец мисли, че морето е до колене, Коко Динев мисли, че тая работа е като оная работа...
Славия и Локо - те каквото и да мислят, е по-добре известно време да не го споделят с никого след двустранната им игра в неделя, отразена в класирането.
Всъщност мачовете и интрижките около тях в нашето първенство са изключително дребни и непоказателни. Футболистите на Левски се занимаваха повече с мача на ЦСКА в интервютата си след важната победа... над Литекс.
Треньори изригваха, съдийски началник пак се извинява, а самият лидер в класирането е раздиран от вътрешна сръбска бомба с часовников механизъм, заложена от босовете му.
Постоянно някой гранд е в криза, непрестанно има кандидати за треньорски смени, всеки мач е „излизаме и бием" или „играем мач за мач". Кухи, наизустени фрази, които вече познаваме до болка.
На няколкостотин километра от нас в която и да е посока се играят големи мачове всеки уикенд. Здрави и истински. А когато има нещо уредено, УЕФА се намесва. Тук никой не се намесва. Оставиха ни да си се давим в собствените си *****.
